Sixty years on - Elton John

Music by Elton John
Lyrics by Bernie Taupin

Who'll walk me down to church when I'm sixty years of age
When the ragged dog they gave me has been ten years in the grave
And senorita play guitar, play it just for you
My rosary has broken and my beads have all slipped through

You've hung up your great coat and you've laid down your gun
You know the war you fought in wasn't too much fun
And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

Yes I'll sit with you and talk let your eyes relive again
I know my vintage prayers would be very much the same
And Magdelena plays the organ, plays it just for you
Your choral lamp that burns so low when you are passing through

And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

поетично-музикална вечер

 

УСТНИ

УСТНИ
Ян Пиларж

Какво трябва да избере човек с поетична фантазия от такова приказно създание като жената?
Какво трябва да избере той, за да я предаде цялата. Без остатък. С радиацията на скрита нежност, с волтовата дъга на незримото излъчване на красотата.
С онази тайнственост, която е начало на всичко?
Може би тези два скъпоценни камъка – очите, в чиято власт е да осъществяват безжична обмяна чрез шифри, думи и цели любовни познания дълго преди да бъде открито предаването на разстояние?
Може би изпъкналото чело, от което струи водопад разпръскващи се с искри коси? Коси черни като гарваново крило, златисти, кестеняви и побелели, свилени и непокорни, пригладени и разрошени?
Или това трябва да бъдат ръцете, напомнящи два прекрасни палмови листа с тънките пера на пръстите и бадемите на ноктите, с меките възглавнички, скрили тайната на науката милувка? Или изваяните сякаш от чувствителната ръка на скулптор ходила, от които към коленете, а оттам към хълбоците се вдигат като антични вази пеещи нозе и стъпвайки по улиците, разклащат къщите и небесата така, че пролетни звезди се сипят в очите ни?
Или гърдите, тези чаши, делви, гроздове, цъфтящи рози, целомъдрени пъпки, златни ренети, райски ябълки от най-прекрасното дърво на света?
Или той трябва да избере преплитането на вълнисти форми, космическите траектории на ръцете, нозете, шията, придаващи закръгленост на всяко движение? Линиите на гърба и хълбоците, на гърдите и нозете или профила на лицето, коприната или кадифето на кожата, или покриващия я златист мъх, разсъмването на тялото, свежестта на росата и чудото да откриваш цветните листенца?
Позволете му да избере от тази неизчерпаема красота меко притворените устни.
Този нежен и приказен лък, този лунен сърп в знойна лятна нощ. Две нежни, покрити с роса копринени листенца от червена роза. Алея от малини и ягоди, през която минава пътят към райското царство на устата.
Устни, които умеят да чакат, умеят да се усмихват, устни, които плачат, устни, които стенат, когато някъде в света човечността е сразена, устни, които се открехват, мълвят, крещят, шепнат, зоват, успокояват, молят, обещават, кълнат се, примамват, поверяват тайната на вечно ненаситената си любов.
Устни, които целуват детето, майката, любовника, родната земя, своя дом.
Устни, в които е концентрирана цялата нежност и красота на жената, която се готви да изрече дума, спасяваща човешкия род и целия свят. Дума – заклинание на надеждата, онази, от която се реди люлчина песен или псалм на раздяла.
Устни – хермелинова ивица на устата, най-целомъдрен символ на еротиката, връх, клисура, пропаст, слава и радост на живота, негов кулминационен възторг.
Такива ги е запечатал художникът върху чувствителната лента и в опита си да разгадае скритата им тайна е увенчавал формата им, комбинирал е светлина и сенки, докато е открил техния трепет, треска, великолепна женственост, възбуждаща сладострастност, ненаситно желание, вечна човечност и красота. Символ на жената и на живота. Символ на поезията.