In this paper I will investigate the constitution of the actor as narrator from а semiotic perspective. The actor is by no means a "tabula rasa" as is claimed by some theoreticians.
The actor contributes to the narrative and drama with all of his personal qualities regardless of the purpose of the author. I see the actor as an iconic sign which represents the ideas of the text, but also creates a new dimensioned reality.
More...
Popular Posts
-
http://www.zemianazaem.com
-
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=58694 Христос Возкресе! Поздравът е за всички хора по света, не само за християните. Благовестие...
-
Марга Горанова, оцеляла след Баташкото клане, пред входа на църкавата, където е извършено клането. С кости е написано – “Останки от 1876 г.... -
На първо място, като човешки същества, познаваме и разбираме само една малка част от това, което всъщност сме. За нас самите ние си оставаме...
-
„Брикольорът", казва Леви-Строс, е този, който използва „подръчни средства", т. е. инструменти, които намира на свое раз...
-
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=-1§ionid=5&id=0000701 Разкош, макар и тъжен..
-
http://www.pravoslavie.bg/content/view/2225/197/
-
СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЪРПРАЙСИС представя на Вашето внимание втория потвърден хедлайнер на фестивала MUSIC JAM 2010! Разказвачът на неповторими джа...
