Sixty years on - Elton John

Music by Elton John
Lyrics by Bernie Taupin

Who'll walk me down to church when I'm sixty years of age
When the ragged dog they gave me has been ten years in the grave
And senorita play guitar, play it just for you
My rosary has broken and my beads have all slipped through

You've hung up your great coat and you've laid down your gun
You know the war you fought in wasn't too much fun
And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

Yes I'll sit with you and talk let your eyes relive again
I know my vintage prayers would be very much the same
And Magdelena plays the organ, plays it just for you
Your choral lamp that burns so low when you are passing through

And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

поетично-музикална вечер

 

УСТНИ

УСТНИ
Ян Пиларж

Какво трябва да избере човек с поетична фантазия от такова приказно създание като жената?
Какво трябва да избере той, за да я предаде цялата. Без остатък. С радиацията на скрита нежност, с волтовата дъга на незримото излъчване на красотата.
С онази тайнственост, която е начало на всичко?
Може би тези два скъпоценни камъка – очите, в чиято власт е да осъществяват безжична обмяна чрез шифри, думи и цели любовни познания дълго преди да бъде открито предаването на разстояние?
Може би изпъкналото чело, от което струи водопад разпръскващи се с искри коси? Коси черни като гарваново крило, златисти, кестеняви и побелели, свилени и непокорни, пригладени и разрошени?
Или това трябва да бъдат ръцете, напомнящи два прекрасни палмови листа с тънките пера на пръстите и бадемите на ноктите, с меките възглавнички, скрили тайната на науката милувка? Или изваяните сякаш от чувствителната ръка на скулптор ходила, от които към коленете, а оттам към хълбоците се вдигат като антични вази пеещи нозе и стъпвайки по улиците, разклащат къщите и небесата така, че пролетни звезди се сипят в очите ни?
Или гърдите, тези чаши, делви, гроздове, цъфтящи рози, целомъдрени пъпки, златни ренети, райски ябълки от най-прекрасното дърво на света?
Или той трябва да избере преплитането на вълнисти форми, космическите траектории на ръцете, нозете, шията, придаващи закръгленост на всяко движение? Линиите на гърба и хълбоците, на гърдите и нозете или профила на лицето, коприната или кадифето на кожата, или покриващия я златист мъх, разсъмването на тялото, свежестта на росата и чудото да откриваш цветните листенца?
Позволете му да избере от тази неизчерпаема красота меко притворените устни.
Този нежен и приказен лък, този лунен сърп в знойна лятна нощ. Две нежни, покрити с роса копринени листенца от червена роза. Алея от малини и ягоди, през която минава пътят към райското царство на устата.
Устни, които умеят да чакат, умеят да се усмихват, устни, които плачат, устни, които стенат, когато някъде в света човечността е сразена, устни, които се открехват, мълвят, крещят, шепнат, зоват, успокояват, молят, обещават, кълнат се, примамват, поверяват тайната на вечно ненаситената си любов.
Устни, които целуват детето, майката, любовника, родната земя, своя дом.
Устни, в които е концентрирана цялата нежност и красота на жената, която се готви да изрече дума, спасяваща човешкия род и целия свят. Дума – заклинание на надеждата, онази, от която се реди люлчина песен или псалм на раздяла.
Устни – хермелинова ивица на устата, най-целомъдрен символ на еротиката, връх, клисура, пропаст, слава и радост на живота, негов кулминационен възторг.
Такива ги е запечатал художникът върху чувствителната лента и в опита си да разгадае скритата им тайна е увенчавал формата им, комбинирал е светлина и сенки, докато е открил техния трепет, треска, великолепна женственост, възбуждаща сладострастност, ненаситно желание, вечна човечност и красота. Символ на жената и на живота. Символ на поезията.

me - photo by Carlo Ramerino

Je suis malade - piano version

Клуб „Християнство и култура”

1 юни (понеделник) 2009, 18.30 ч.
зала „Пеша Николова”
Фондация „Комунитас” и Клуб „Християнство и култура” Ви канят на поредната сбирка на клуба на тема:
История на пасиона като църковно-музикален жанр
дебат
На тази клубна сбирка се представят дългата и произхождаща още от Ранното средновековие традиция на пасиона, чийто връх през 18 век са знаменитите „Матеус пасион” и „Йоханес пасион” на Й. С. Бах. Осветлени са слабо известни на по-широката публика връзки между западното богословие и сакралната музика. Трудноуловимата богословска символика в музиката на Бах е илюстрирана с подбрани пасажи от неговите произведения.
С участието на Калин Янакиев, Владимир Градев, Емил Мирчев.
Модератор: Калин Янакиев
Вход свободен

1 ЮНИ Е ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО!

Днес е Международният Ден на детето. Празникът се чества в повечето страни по света, като не винаги датата е точно 1 юни.
Международният Ден на детето е учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария). Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник.

Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това съвпаднал с провеждащата се Конференция в Женева.

Откакто 1 юни е обявен за Международен Ден на детето от множество страни по света, той се чества с големи празнества, особено в комунистическите държави. Смята се, че тъй като в Западния свят отделните страни празнуват Деня на детето на различни дати, там празникът не е така утвърден, както например е тачен в повечето страни от бившия Социалистически блок и бившия СССР.

Именно поради този факт често се смята, че Денят на детето е "измислен" от комунистическия режим. Въпреки това в последните години празникът се отбелязва подобаващо във все повече държави, като дори и една голяма част от САЩ също празнува на 1 юни.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО пък обявяват 20 ноември за Световен ден на детето. Денят е символ на братството и разбирателството между децата по света. Посветен е и на дейности и различни мероприятия, имащи за цел да разпространяват идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др.

Хартата призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.

В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини.




По традиция на 1-ви юни железопътният превозвач подарява на всички български деца до 14 години безплатно пътуване от 00:00 до 24:00 часа във второкласните вагони на всички категории влакове (пътнически, бързи и ускорени бързи). Това съобщиха от пресцентъра на БДЖ.

При условие, че пътуването започва с нощен влак, заминаващ преди 24:00 часа на 1-ви юни 2006 г., безплатното пътуване важи до пристигането на влака в крайната гара на 2-ри юни.

Възрастта на децата се удостоверява с акт за раждане или копие от него, железопътни карти "Дете" и "Учащ" или ученическа карта. Запазените места за бързите влакове, добавките за ускорените бързи влакове и спалните места се заплащат.

Ръководството на "Български държавни железници" ЕАД поздравява своите най-малки пътници с предстоящия им празник – Международния ден на детето, и им желае щастливо детство и весели игри през наближаващата лятна ваканция.

По повод 1 юни - Международен ден на детето Столична община, Столичен електротранспорт" ЕАД, "Петрол" АД и "ЦУМ" АД организират безплатни празнични разходки с Ретро трамвай от началото на миналия век за децата на София.

fantastic video

10 things you can do to make your presentations more effective

By Calvin Sun

To advance and succeed in your career, you need more than just technical skills. You also need to be able to
present your ideas clearly and persuasively. Here are some suggestions that may help you in that regard. They
assume you are in front of a group, using the ubiquitous PowerPoint and a projector. However, the principles
generally apply regardless of your actual type of delivery.

Channel your nervousness

You've probably heard of that survey, right? The one that said most people fear public speaking more than they
fear dying? Nervousness grips nearly every speaker, regardless of the topic or the size of the audience. In fact,
there's probably something wrong with a speaker who fails to experience nervousness. The trick is to avoid
having the nervousness paralyze you. Rather, channel it productively, allowing it to energize you and your
presentation.

Know the material

The best way to control that nervousness is to know your material. All of the other tips in the world are useless if
you're unfamiliar or uncomfortable with the material you're presenting. I'll talk later about how you should interact
with the slides themselves. For now, I'll just say that the more you know and care about your material, the more
effective your presentation will be. If you're talking about a product, how often have you used it -- and what
gotchas can you share? In other words, what can you offer beyond what people can Google for themselves?

Knowing the material doesn't mean memorizing a presentation. Audiences will recognize memorization, and it will
turn them off.

If you really know your material, you can be free of the lectern and be directly in front of your audience. Your
presentation will have more life, and your audience will appreciate it more.

Organize the material

Public speakers have an adage:

• Tell ‘em what you're gonna tell ‘em.
• Tell ‘em.
• Tell ‘em what you told ‘em.


In other words, a good presentation has an opening, a body, and a conclusion.

The effectiveness of your opening can determine the success of your presentation. You want to capture your
audience's attention and draw them into your presentation. For example, when I do my talks on customer service
and communications, I ask the audience for examples of times they, as customers, have been annoyed or upset.
Other effective openings employ humor (see below), a quotation (a good reference is Bartlett's Familiar
Quotations), or a hypothetical situation to stimulate or even scare the audience. (For example,. "Suppose you
arrived at work and the CEO confronted you, saying the data for the entire company was gone. How would you
react and how could you prevent such a situation?")

In the body of your presentation, make sure you cover the points you allude to in your opening. Finally, conclude
your presentation with a summary of what you said. Make sure your material makes logical sense and that it flows
smoothly from one topic to the next.

When preparing your slides, remember the "six-six" rule: A maximum of six words per line and a maximum of six
lines per slide.



Make contact with the audience

Many guides on presentations advise the speaker to look attendees in the eye. This advice, while well-
intentioned, can cause distraction for a speaker. A better technique, I have found, is to look not into their eyes but
at the bridges of their nose. When I do so, I'm less likely to be distracted, but it still looks like I'm looking at their
eyes.

The worst option is to avoid all eye contact at all. Your talk will fail to connect, and your audience will feel
excluded.

Consider using a wireless mouse or pointer

I have found the wireless device is the best option for advancing your slides. None of the other alternatives work
as well. Moving forward to press the Enter key manually takes time and distracts the audience. Relying on an
assistant to do so requires good communications with that person and carries the possibility of a missed cue.
Setting timings in the slide show to advance slides automatically limits your spontaneity.

I once delivered a presentation using my wireless mouse and later got a complaint that its red light distracted an
attendee. Since then, I've made sure either to cover that light with my hand or else to tape it up.

Empty your pockets

Before I deliver a presentation, I clear my pockets of any loose coins and my keys. That way, there's nothing to
jingle or otherwise make noise. Just remember to put them back when you're finished.

Properly handle questions from the audience

If you take a question from the audience, first repeat it so everyone can hear. Then, thank the questioner and
answer the question. Finally, follow up to make sure you answered the question. Repeating the question first
helps put your answer into context. Thanking the questioner allows you to gracefully "cut away" from him or her,
so that you're talking to the whole audience.

If you sense that the answer will take longer than a few moments, offer to speak with the questioner after the
session.

Avoid looking at the screen

The audience wants to see your face, not the back or side of your head. Looking at the screen while you're talking
breaks eye contact, and makes the audience feel disconnected.

"But wait," you say, "How else can I know what my audience is seeing unless I too look at the screen?" Position
equipment in the following sequence: screen / you (the presenter) / laptop computer and LCD projector /
audience. Now, set your laptop for dual display, that is, so that images go BOTH to the LCD projector AND to
your laptop. With this setup, you no longer need to look at the screen, because you will see the same display on
your laptop.

Embellish, don't read

My wife teaches English at a local college, and a few years ago I attended an academic conference with her.
Looking back at the one session I attended, I would have preferred root canal surgery. Each participant (there
were four or five on the panel) handed out his or her paper before the session started. They then proceeded, in
sequence, to read their paper verbatim.




Don't insult your audience. They can read your slides themselves. What they want is your added value. So when
you present, embellish the slides with your own comments and insight. Don't just read the slides yourself.

#10: Use humor effectively



Humor, when used correctly, can break tension for both you and the audience and can help them connect with
you. You don't need to be a Rodney Dangerfield. People generally aren't expecting humor, and they aren't
expecting a professional stand-up comic, so your chances of making humor work are greater.

A great book that can help in this area is A Funny Thing Happened on the Way to the Boardroom: Using Humor in
Business Speaking, by Michael Iapoce. He talks about various aspects of humor, how and why humor works, and
how a good joke should be structured.

My preferred form of humor is to make fun of myself. Once, I was doing a presentation right before one by Scott
Waddle, the former commander of the submarine U.S.S. Greeneville, which struck and sank a Japanese fishing
boat in 2001. The first thing I asked the audience was, "Who's looking forward to hearing Commander Waddle?"
As expected, the entire room raised their hands. "In other words," I continued, "You can't wait for me to finish."




Calvin Sun works with organizations in the areas of customer service,
communications, and leadership. In addition to writing this column, he
contributes to TechRepublic's Help Desk Blog. You can contact him at
csun@calvinsun.com.

seminar on happiness

Zdraveite,

Vtornik, 02-06-2009 ot 18 chasa (zala 706, vtori corpus NBU) shte se provede poredniat publichen seminar po temata shtastie, organiziran ot departamenti "Sredizemnomorski i iztochni izsledvania", "Nova bylgaristika" i "Jugoiztochnen centyr po semiotika" na NBU.

Tema: "Shastieto: tyjdestvenost i razlichie".

Vodesht: d-r Maurice Fadel

Rabotna grupa: dotz. Anita Kassabova; dotz. Borislav Georgiev; Naiden Yotov; Vladimir Marinov; Georgi Gochev.