За творението и спасението

За Творението и Спасението

Митр. Антоний БЛУМ



гл. 9 на Евангелието от св. Йоан за Слепородения.

Човекът бил сляп, така се родил. За него не съществувало нищо освен вътрешната тъмнина и мъката, че е чужд на непостижимия за него свят. И ето, Господ Иисус Христос пристъпва към него и го пита желае ли изцерение... Как копнеел той за това, да стане жива частица от прекрасния живот! И Христос го изцерява! За какво се отворили очите на Слепородения? Какво срещнал погледът му? Лика на въплътения Бог, Христос Спасителя, Живия Бог, станал Богочовек. И какво прочел прогледналият върху това лице? Безкрайно милосърдие, състрадание, ласка, любов Божия в погледа, срещнал неговия поглед.

Това се е случило във вече падналия, изроден свят; как ли се е чувствала всяка твар, възникваща от небитието, навлизаща в ненарушената с нищо хармония на създадения свят, срещайки се лице в лице с Живия Бог и с непорочната, съвършена, още сияеща невинност и красота на творението?...

В известен смисъл и ние се раждаме така. Той очаква всекиго от нас, във всекиго от нас вярва, на всекиго от нас възлага Своята надежда. Всеки от нас се ражда, защото преди това Бог го е обикнал, оценил, видял е смисъл в това и той да стане част от мирозданието. Има мигове, когато ние на зрели години улавяме нещо от великото чудо на срещата лице в Лице. Това става в моменти, когато някой внезапно забележи и води не това, което улавя плъзгащият се по лицето поглед, който после отминава, а по-истинското; когато види загрижен, любящ взор, който сам му се открива като разбиране, като любов, като признание на нашето същество, разбиране и признание за ценността на другия. Това се случва, когато някой обикне с онази изключителна любов, която понякога свързва двама души. Случва се често - о, вихър на мигновението! - двама души ненадейно да се познаят един другиго, хора, които до този момент са си били съвършено чужди, не са се забелязвали, изведнъж се намират с поглед, откриват със собствените си очи, че и друг може да надникне в глъбините на душата им, а и те самите могат да прозрат другата душа. Това се случва в трагични моменти от живота. Колко често е ставало така във време на война, когато съвършено чужд човек се склони над ранен, над умиращ. В един миг войната е забравена, изчезват националност, интереси, политика, остава единствено човекът, с неговия почти неосъзнат човешки порив: не умирай, о, как бих дал и душата си, за да те върна към живота!...

Затова и на нас е познато чудото на Срещата, която е първият миг на мирозданието. И ние сме длъжни да се научим да продължаваме това чудо, да го продължаваме през целия си живот по отношение на всички хора, до които се докосваме. Длъжни сме да се научим да виждаме човека, да го разбираме. Длъжни сме да се научим да го виждаме не по отношение на себе си и да чуваме думите му не отнасящи се до нас, а по отношение на самия него, да признаем неговото право на самобитност, на лично, независимо от нас, драматично и славно съществуване. Колко рядко всъщност ние успяваме да се чуем, а това е безценен дар от Бога - да срещнеш човек, способен да забравя грижите си, човек, който не напомня непрекъснато за себе си, не бърза за никъде, не се затваря в своите мисли, благоговейно и трепетно слуша. Слуша и откривайки душата си за говорещия, откривайки душата си пред Бога, такъв човек става сякаш отворена врата, чрез която общуваме с вечността, с Бога, с онази любов, която превишава всички човешки възможности. Това не е така лесно, защото трябва да се научим да чуваме човешката душа. А не го правим, защото ни е страх от онова, което ще видим, или ни е страх от това, което ще чуем.

Толкова е просто да си повърхностно свързан с човека и толкова лесно е да разрушиш такава връзка, а така страшно е да се обвържеш с чуждата мъка навеки. Ако веднъж само чуехме измъчената душа, ако веднъж само погледнехме в човешките очи, където живее цялата човешка мъка, надеждата, цялата радост от живота, всичко - вече не ще можем да се оттеглим, а ние се боим от това. Боим се да приемем другия безрезервно и завинаги, да откликнем изцяло на неговата душа, дори ако той ни е измъчил и с болката си е разстроил душата и живота ни. Това е духовен подвиг, защото трябва да подтиснем у себе си всичко онова, което служи като преграда между нас и брата, ближния, човека. Мъчително е, защото има моменти, когато ни се иска с все сила да се изтръгнем от неговия плен, но трябва да останем верни, да продължим да бъдем верни. В началото ни спасява незнанието, после само верността може да ни спаси.

Ако трябва да определим някаква основна черта на християнския Бог, то можем да кажем, както Той Сам е казал за Себе Си чрез Своите пророци, че е верен - верен до край, верен до кръстна смърт. Извиквайки от небитието всеки един то нас, Той ни даде свобода, защото без нея любовта не би съществувала. Човек трябва да е свободен да отхвърли или да приеме, да се открие за ближния, а чрез него и за Бога, или да се затвори в себе си.

И ето че Бог, Който е живата Любов, Който отдава Себе Си за нас, ни казва: Все пак, ти си свободен да не Ме приемеш. Той не постъпва като нас, хората. Огорчени и обидени, ние се отдръпваме, но не и Бог. Той остава верен. Бог създал мирозданието, където властвала абсолютната хармония, но то рухнало - рухнало заради ангелския грях, рухнало заради човешкия грях - и какво? Бог не произнесъл съд, не се отвърнал, само Неговата любов - ликуваща радост - се превърнала в кръстно страдание. Това е същата любов, само че сега по тялото на въплътения Бог личат следи от гвоздеи, копие, трънен венец, сега Той е с кръст върху раменете.

Митр. Антоний БЛУМ

ЦВ, бр. 6, 1998

google translate tool

PhD - what animal is that?

PhD :

Pretty Hard Deal
Poor Hungry Desperate
Patience Harassment Donkey-work
Passed High-school with Difficulty
Permanent Head Damage
Possibly Hard to Describe
Potato Highly Defected
Paid HoliDays
Peacefully Hibernating Donkey
Perfect Husband Discovery
Person Hard to Describe
Professorship? hah! Dream on!
Please hire. Desperate.
Physiologically Deficient
Pour him (or her) a Drink
Philosophically Disturbed
Pathetically hopeless Dweeb
Probably heavily in Debt
Parents have Doubts
Professors had Doubts
Pheromone Deprived
Probably hard to Describe
Patiently headed Downhill…
Pulsating heaving Disaster?
Pretty homely Dork
Potential heavy Drinker

Sixty years on - Elton John

Music by Elton John
Lyrics by Bernie Taupin

Who'll walk me down to church when I'm sixty years of age
When the ragged dog they gave me has been ten years in the grave
And senorita play guitar, play it just for you
My rosary has broken and my beads have all slipped through

You've hung up your great coat and you've laid down your gun
You know the war you fought in wasn't too much fun
And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

Yes I'll sit with you and talk let your eyes relive again
I know my vintage prayers would be very much the same
And Magdelena plays the organ, plays it just for you
Your choral lamp that burns so low when you are passing through

And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

поетично-музикална вечер

 

УСТНИ

УСТНИ
Ян Пиларж

Какво трябва да избере човек с поетична фантазия от такова приказно създание като жената?
Какво трябва да избере той, за да я предаде цялата. Без остатък. С радиацията на скрита нежност, с волтовата дъга на незримото излъчване на красотата.
С онази тайнственост, която е начало на всичко?
Може би тези два скъпоценни камъка – очите, в чиято власт е да осъществяват безжична обмяна чрез шифри, думи и цели любовни познания дълго преди да бъде открито предаването на разстояние?
Може би изпъкналото чело, от което струи водопад разпръскващи се с искри коси? Коси черни като гарваново крило, златисти, кестеняви и побелели, свилени и непокорни, пригладени и разрошени?
Или това трябва да бъдат ръцете, напомнящи два прекрасни палмови листа с тънките пера на пръстите и бадемите на ноктите, с меките възглавнички, скрили тайната на науката милувка? Или изваяните сякаш от чувствителната ръка на скулптор ходила, от които към коленете, а оттам към хълбоците се вдигат като антични вази пеещи нозе и стъпвайки по улиците, разклащат къщите и небесата така, че пролетни звезди се сипят в очите ни?
Или гърдите, тези чаши, делви, гроздове, цъфтящи рози, целомъдрени пъпки, златни ренети, райски ябълки от най-прекрасното дърво на света?
Или той трябва да избере преплитането на вълнисти форми, космическите траектории на ръцете, нозете, шията, придаващи закръгленост на всяко движение? Линиите на гърба и хълбоците, на гърдите и нозете или профила на лицето, коприната или кадифето на кожата, или покриващия я златист мъх, разсъмването на тялото, свежестта на росата и чудото да откриваш цветните листенца?
Позволете му да избере от тази неизчерпаема красота меко притворените устни.
Този нежен и приказен лък, този лунен сърп в знойна лятна нощ. Две нежни, покрити с роса копринени листенца от червена роза. Алея от малини и ягоди, през която минава пътят към райското царство на устата.
Устни, които умеят да чакат, умеят да се усмихват, устни, които плачат, устни, които стенат, когато някъде в света човечността е сразена, устни, които се открехват, мълвят, крещят, шепнат, зоват, успокояват, молят, обещават, кълнат се, примамват, поверяват тайната на вечно ненаситената си любов.
Устни, които целуват детето, майката, любовника, родната земя, своя дом.
Устни, в които е концентрирана цялата нежност и красота на жената, която се готви да изрече дума, спасяваща човешкия род и целия свят. Дума – заклинание на надеждата, онази, от която се реди люлчина песен или псалм на раздяла.
Устни – хермелинова ивица на устата, най-целомъдрен символ на еротиката, връх, клисура, пропаст, слава и радост на живота, негов кулминационен възторг.
Такива ги е запечатал художникът върху чувствителната лента и в опита си да разгадае скритата им тайна е увенчавал формата им, комбинирал е светлина и сенки, докато е открил техния трепет, треска, великолепна женственост, възбуждаща сладострастност, ненаситно желание, вечна човечност и красота. Символ на жената и на живота. Символ на поезията.

me - photo by Carlo Ramerino

Je suis malade - piano version

Клуб „Християнство и култура”

1 юни (понеделник) 2009, 18.30 ч.
зала „Пеша Николова”
Фондация „Комунитас” и Клуб „Християнство и култура” Ви канят на поредната сбирка на клуба на тема:
История на пасиона като църковно-музикален жанр
дебат
На тази клубна сбирка се представят дългата и произхождаща още от Ранното средновековие традиция на пасиона, чийто връх през 18 век са знаменитите „Матеус пасион” и „Йоханес пасион” на Й. С. Бах. Осветлени са слабо известни на по-широката публика връзки между западното богословие и сакралната музика. Трудноуловимата богословска символика в музиката на Бах е илюстрирана с подбрани пасажи от неговите произведения.
С участието на Калин Янакиев, Владимир Градев, Емил Мирчев.
Модератор: Калин Янакиев
Вход свободен

1 ЮНИ Е ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО!

Днес е Международният Ден на детето. Празникът се чества в повечето страни по света, като не винаги датата е точно 1 юни.
Международният Ден на детето е учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария). Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник.

Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това съвпаднал с провеждащата се Конференция в Женева.

Откакто 1 юни е обявен за Международен Ден на детето от множество страни по света, той се чества с големи празнества, особено в комунистическите държави. Смята се, че тъй като в Западния свят отделните страни празнуват Деня на детето на различни дати, там празникът не е така утвърден, както например е тачен в повечето страни от бившия Социалистически блок и бившия СССР.

Именно поради този факт често се смята, че Денят на детето е "измислен" от комунистическия режим. Въпреки това в последните години празникът се отбелязва подобаващо във все повече държави, като дори и една голяма част от САЩ също празнува на 1 юни.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО пък обявяват 20 ноември за Световен ден на детето. Денят е символ на братството и разбирателството между децата по света. Посветен е и на дейности и различни мероприятия, имащи за цел да разпространяват идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др.

Хартата призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.

В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини.




По традиция на 1-ви юни железопътният превозвач подарява на всички български деца до 14 години безплатно пътуване от 00:00 до 24:00 часа във второкласните вагони на всички категории влакове (пътнически, бързи и ускорени бързи). Това съобщиха от пресцентъра на БДЖ.

При условие, че пътуването започва с нощен влак, заминаващ преди 24:00 часа на 1-ви юни 2006 г., безплатното пътуване важи до пристигането на влака в крайната гара на 2-ри юни.

Възрастта на децата се удостоверява с акт за раждане или копие от него, железопътни карти "Дете" и "Учащ" или ученическа карта. Запазените места за бързите влакове, добавките за ускорените бързи влакове и спалните места се заплащат.

Ръководството на "Български държавни железници" ЕАД поздравява своите най-малки пътници с предстоящия им празник – Международния ден на детето, и им желае щастливо детство и весели игри през наближаващата лятна ваканция.

По повод 1 юни - Международен ден на детето Столична община, Столичен електротранспорт" ЕАД, "Петрол" АД и "ЦУМ" АД организират безплатни празнични разходки с Ретро трамвай от началото на миналия век за децата на София.

fantastic video

10 things you can do to make your presentations more effective

By Calvin Sun

To advance and succeed in your career, you need more than just technical skills. You also need to be able to
present your ideas clearly and persuasively. Here are some suggestions that may help you in that regard. They
assume you are in front of a group, using the ubiquitous PowerPoint and a projector. However, the principles
generally apply regardless of your actual type of delivery.

Channel your nervousness

You've probably heard of that survey, right? The one that said most people fear public speaking more than they
fear dying? Nervousness grips nearly every speaker, regardless of the topic or the size of the audience. In fact,
there's probably something wrong with a speaker who fails to experience nervousness. The trick is to avoid
having the nervousness paralyze you. Rather, channel it productively, allowing it to energize you and your
presentation.

Know the material

The best way to control that nervousness is to know your material. All of the other tips in the world are useless if
you're unfamiliar or uncomfortable with the material you're presenting. I'll talk later about how you should interact
with the slides themselves. For now, I'll just say that the more you know and care about your material, the more
effective your presentation will be. If you're talking about a product, how often have you used it -- and what
gotchas can you share? In other words, what can you offer beyond what people can Google for themselves?

Knowing the material doesn't mean memorizing a presentation. Audiences will recognize memorization, and it will
turn them off.

If you really know your material, you can be free of the lectern and be directly in front of your audience. Your
presentation will have more life, and your audience will appreciate it more.

Organize the material

Public speakers have an adage:

• Tell ‘em what you're gonna tell ‘em.
• Tell ‘em.
• Tell ‘em what you told ‘em.


In other words, a good presentation has an opening, a body, and a conclusion.

The effectiveness of your opening can determine the success of your presentation. You want to capture your
audience's attention and draw them into your presentation. For example, when I do my talks on customer service
and communications, I ask the audience for examples of times they, as customers, have been annoyed or upset.
Other effective openings employ humor (see below), a quotation (a good reference is Bartlett's Familiar
Quotations), or a hypothetical situation to stimulate or even scare the audience. (For example,. "Suppose you
arrived at work and the CEO confronted you, saying the data for the entire company was gone. How would you
react and how could you prevent such a situation?")

In the body of your presentation, make sure you cover the points you allude to in your opening. Finally, conclude
your presentation with a summary of what you said. Make sure your material makes logical sense and that it flows
smoothly from one topic to the next.

When preparing your slides, remember the "six-six" rule: A maximum of six words per line and a maximum of six
lines per slide.



Make contact with the audience

Many guides on presentations advise the speaker to look attendees in the eye. This advice, while well-
intentioned, can cause distraction for a speaker. A better technique, I have found, is to look not into their eyes but
at the bridges of their nose. When I do so, I'm less likely to be distracted, but it still looks like I'm looking at their
eyes.

The worst option is to avoid all eye contact at all. Your talk will fail to connect, and your audience will feel
excluded.

Consider using a wireless mouse or pointer

I have found the wireless device is the best option for advancing your slides. None of the other alternatives work
as well. Moving forward to press the Enter key manually takes time and distracts the audience. Relying on an
assistant to do so requires good communications with that person and carries the possibility of a missed cue.
Setting timings in the slide show to advance slides automatically limits your spontaneity.

I once delivered a presentation using my wireless mouse and later got a complaint that its red light distracted an
attendee. Since then, I've made sure either to cover that light with my hand or else to tape it up.

Empty your pockets

Before I deliver a presentation, I clear my pockets of any loose coins and my keys. That way, there's nothing to
jingle or otherwise make noise. Just remember to put them back when you're finished.

Properly handle questions from the audience

If you take a question from the audience, first repeat it so everyone can hear. Then, thank the questioner and
answer the question. Finally, follow up to make sure you answered the question. Repeating the question first
helps put your answer into context. Thanking the questioner allows you to gracefully "cut away" from him or her,
so that you're talking to the whole audience.

If you sense that the answer will take longer than a few moments, offer to speak with the questioner after the
session.

Avoid looking at the screen

The audience wants to see your face, not the back or side of your head. Looking at the screen while you're talking
breaks eye contact, and makes the audience feel disconnected.

"But wait," you say, "How else can I know what my audience is seeing unless I too look at the screen?" Position
equipment in the following sequence: screen / you (the presenter) / laptop computer and LCD projector /
audience. Now, set your laptop for dual display, that is, so that images go BOTH to the LCD projector AND to
your laptop. With this setup, you no longer need to look at the screen, because you will see the same display on
your laptop.

Embellish, don't read

My wife teaches English at a local college, and a few years ago I attended an academic conference with her.
Looking back at the one session I attended, I would have preferred root canal surgery. Each participant (there
were four or five on the panel) handed out his or her paper before the session started. They then proceeded, in
sequence, to read their paper verbatim.




Don't insult your audience. They can read your slides themselves. What they want is your added value. So when
you present, embellish the slides with your own comments and insight. Don't just read the slides yourself.

#10: Use humor effectively



Humor, when used correctly, can break tension for both you and the audience and can help them connect with
you. You don't need to be a Rodney Dangerfield. People generally aren't expecting humor, and they aren't
expecting a professional stand-up comic, so your chances of making humor work are greater.

A great book that can help in this area is A Funny Thing Happened on the Way to the Boardroom: Using Humor in
Business Speaking, by Michael Iapoce. He talks about various aspects of humor, how and why humor works, and
how a good joke should be structured.

My preferred form of humor is to make fun of myself. Once, I was doing a presentation right before one by Scott
Waddle, the former commander of the submarine U.S.S. Greeneville, which struck and sank a Japanese fishing
boat in 2001. The first thing I asked the audience was, "Who's looking forward to hearing Commander Waddle?"
As expected, the entire room raised their hands. "In other words," I continued, "You can't wait for me to finish."




Calvin Sun works with organizations in the areas of customer service,
communications, and leadership. In addition to writing this column, he
contributes to TechRepublic's Help Desk Blog. You can contact him at
csun@calvinsun.com.

seminar on happiness

Zdraveite,

Vtornik, 02-06-2009 ot 18 chasa (zala 706, vtori corpus NBU) shte se provede poredniat publichen seminar po temata shtastie, organiziran ot departamenti "Sredizemnomorski i iztochni izsledvania", "Nova bylgaristika" i "Jugoiztochnen centyr po semiotika" na NBU.

Tema: "Shastieto: tyjdestvenost i razlichie".

Vodesht: d-r Maurice Fadel

Rabotna grupa: dotz. Anita Kassabova; dotz. Borislav Georgiev; Naiden Yotov; Vladimir Marinov; Georgi Gochev.

photo site

http://www.napodiume.ru/profile/4537

DEPECHE MODE NEWS

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с отменения концерт на британците Депеш Мод в София, мениджмънтът на артистите ни информира, че лечението на фронтмена Дейв Гахан продължава. Те се надяват до началото на идната седмица да могат да дадат ясното относно евентуална нова концертна дата за България, която се очаква да бъде през месец септември 2009г.

Мениджмънтът на Депеш Мод и организаторите от София Мюзик Ентърпрайсис апелират към всички, закупили билети за концерта в София, да проявят още малко търпение. При обявяване на нова дата, билетите за шоуто ще важат без презаверяване. В случай, че концертът бъде окончателно отменен, билети ще се връщат на касите на Тикетпро, от където са закупени.

Депеш Мод отново се извиняват на всички свои фенове за причиненото неудобство и пожелават на Дейв скорошно оздравяване.



София Мюзик Ентърпрайсис

24 МАЙ

Честит 24 май!

Три са условията, за да сме нация:

Да имаме единна територия.
Да развиваме икономика и пазар, а оттам и благоденствие.
Да говорим и пишем на един общ език.

Днес е велик Празник! Днес е 24 май!

консумативното общество - представяне на книга и гледане на филм

Заповядайте в четвъртък, 21 Май, от 18:00 часа в аулата на НБУ за прожекция на филма Хиндемит на Андрей Слабаков и представяне на книгата Консумативното общество на Кристиан Банков. С различни изразни средства двете произведения коментират една и съща тема. На събитието ще имате възможност да си поговорите и с двамата автори.

Модерната PR компания отвътре

Събития
СЕМИНАР - Модерната PR компания отвътре
14.05.2009 г., 18.00 часа
Корпус 1 – 413 aудитория "Проф. Георги Михаилов"

Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания
Магистърска програма „Реклама и стилове на живот”
В рамките на семинар „Международна реклама”

Водещ:
Максим Бехар

Модератор:
ас. Найден Йотов

За човешката личност - размисли с продължение

На първо място, като човешки същества, познаваме и разбираме само една малка част от това, което всъщност сме. За нас самите ние си оставаме мистерия, тайнство. Кой съм аз? Какво съм? Отговорът въобще не е ясен сам по себе си. Границите на всяка личност са незнайно широки; те проникват в границите на други личности, взаимопроникват, надхвърлят място и време, простират се извън пространството в безкрая и извън времето във вечността. Досега не сме узнали кои са скритите възможности, скритите сили на човешката личност; кои са последните граници на личността, коя е истинската пълнота на това да бъдеш личност.

Дипломна работа

http://www.pravoslavie.bg/content/view/2225/197/

Внимавай от кого взимаш съвет. Дизайн в критична среда

Събития
СЕМИНАР - Внимавай от кого взимаш съвет. Дизайн в критична среда
30.04.2009 г., 18.00 часа
Библиотека – Заседателна зала

Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания
Магистърска програма „Реклама и стилове на живот”
В рамките на семинар „Международна реклама”

Водещ:
Александър Михайлов
creative director - creative advisors

Модератор:
ас. Найден Йотов

Lara Fabian - Je suis Malade

Lara Fabian - Je t'aime

je n'aime encore que toi lyrics

JE N'AIME ENCORE QUE TOI
(Paroles : Luc Plamondon / Musique : Richard Cocciante 1996)
Sylvie Vartan (France)


De la Californie où j'ai planté ma vie
Je t'envoie des baisers mouillés à l'eau salée
Je t'envoie des couchers de soleil orangés
Une photo de moi où j'ai un peu changé
Elle est ressortie tout droit d'une bande dessinée

{Refrain:}
Mais sous les images
Sous les paysages
Sous ce personnage de cinéma
Mais sous ce décor
Au fond de mon corps
Moi je n'aime encore que toi

Rouler sous les palmiers seule en décapotable
Pouvoir marcher nu-pieds le matin sur le sable
En haut des tours de verre toucher à l'an deux mille
Et trouver le désert aux portes de la ville
Ça fait toujours rêver Saint-Germain des Prés

{au Refrain}
Moi je n'aime encore que toi

Partir pour revenir n'est pas vraiment partir
Tu n'as qu'à dire un mot je reviens tout de go
Enfiler mes hivers sous ton vieux pull-over
Et réchauffer mon dos ma peau contre ta peau
En t'écoutant tout haut me lire du Le Clézio

Car sous les images
Sous les paysages
Sous ce personnage de cinéma
Car sous ce décor
Au fond de mon corps
Moi je n'aime encore que toi
Moi je n'aime encore que toi
Moi je n'aime encore que toi
Moi je n'aime encore que toi...

Lyrics to Ti Amo Ancora Di Più :
(R.Cocciante - L. Plamondon / R. Cocciante)

Da questo nuovo mondo
dove sto vivendo
ti mando dei saluti bagnati di mare
ti mando dei tramonti infuocati di sole
e una foto nostra seduti sulla sabbia
io che guardo lontano verso l'orizzonte

Vedo immagini d'oltre oceano
che ritornano nella mia mente
e più passa il tempo
e più sento dentro
che ti amo ancora di più

Guidare senza meta
lungo viali alberati
poi camminare solo sulle spiagge immense
salir su un grattacielo a toccare il duemila
e vedere il deserto appena fuori città
tu che invece stai lì nel freddo di Milano

Vedo immagini d'oltre oceano
che ritornano nella mia mente
e più passa il tempo
e più sento dentro
che ti amo ancora di più

Partire per tornare
non è certo andar via
se tu mi dici torna io ritornerò
per infilare inverni sotto il tuo pullover
e riscaldarmi poi sfiorandoti la pelle
tu seduta che leggi un libro di Pavese

Vedo immagini d'oltre oceano
che ritornano nella mia mente
e più passa il tempo
e più sento dentro
che ti amo ancora di più

Io ti amo ancora di più
[ Ti Amo Ancora Di Più Lyrics on http://www.lyricsmania.com/ ]

je n'aime encore que toi

Състоянието на Човека преди и след отпадането му от Рая

Истините на православната вяра Догматите на Православната църква

Освен небето и ада, или рая и пъкълът, православната Църква не познава друго място за душите на умрелите.

Учението на Римската Църква за чистилището в строгия смисъл на думата е плод на схоластическата епоха в римското богословие. Католическите схоластици твърдят, че като се моли за покойните, Православната Църква на дело (de facto) признава римското чистилище, макар и да го оборва с думи. Но всъщност няма нищо по-безсмислено от това твърдение. Православните се молят за своите покойници, а в същото време всякога ще отричат, както и днес отричат чистилището. Православната Църква вярва, че душите на умрелите, които са се покаяли преди смъртта си, но не са имали време да принесат плодовете на покаянието, отиват изключително в ада и че от ада могат да се освободят само чрез молитвите на Църквата. Като се моли следователно за тези души, тя се моли щото Господ да ги освободи именно от ада, а не от друго някое място. Молитвата на св. Василий Велики, която Православната Църква често повтаря, показва каква е нейната вяра по този въпрос. Ето тази молитва: "Владико на всичко, Боже, Спасителю наш на всичките краища на земята и на моретата, Който слушаш молитвите, които Ти изпращаме за ония, които са в ада, и Който ни даваш надежда, че ще им простиш мъките и ще ги утешиш, чуй гласа на смирените твои слуги, които Ти се молим сега, и упокой душите на починалите Твои слуги на място светло, в място блажено, в място прохладно, в което няма никаква болест, нито жалост, нито въздишки, и пресели ги в жилището на праведните и им подари мир и опрощение. Не могат мъртвите да Те славят, Господи, нито ония, които са в ада, да Те задоволят, но ние, живите, Те благославяме и Ти се молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души."

Щастие

Здравейте,



Заповядайте на втората публична проява на семинара върху проблема щастие, провеждан в НБУ:


http://nbu.bg/index.php?l=97&art=14231)



Щастие и биография



Сряда, 08.04.2009 г., 18.00 часа
Корпус 1 – 210 aудитория "Проф. Константин Кацаров"

департамент “Средиземнорски и Източни изследвания”
департамент “Нова българистика”
Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания

Водещ:
д-р Морис Фадел

Работна група:
доц. д-р Анита Касабова
доц. д-р Борислав Георгиев
Владимир Маринов
Георги Гочев
Найден Йотов

мисъл на деня

Докато човечеството има съвест, разум и сърце, на земята ще има религия. Всички човеци имат понятие за Бога и всички приписват най-високото място на известно Божествено Същество.

Аристотел

introduction to the visual culture

Introduction to Visual Culture

Publish at Scribd or explore others: Other Informational Education-Course-Mat

EFSS 2008 in Sozopol

СЕМИОТИКАТА И СОЗОПОЛ

Септември е и отново сме в Созопол. Дните
са слънчеви и академична бодрост изпълва
конферeнтната зала и оживените фоайета. Провежда се XIV Ранно-есенна школа по семиотика.
Удобно настанени в непосредствена близост до живописни скали, участниците в нея имат възможност да редуват интересните лекционни часове до обяд и специализираните заседания и кръгли маси след обяд - с възможността да се насладят на приятния бриз, голямото синьо наоколо и ободрителните напитки, поднасяни
уместно на равни интервали. Въобще една рядка комбинация между хотелска почивка и сериозен научен форум, зад който стоят много часове работа по организацията и провеждането му. Школата се осъществява с помощта на Центъра за развитие на човешките ресурси и интензивната програма за учене през целия живот, програма Еразмус и разбира се - Нов български университет
Първите дни разбираемо са посветени на преодоляването на всевъзможните бариери между участниците, което е значително улеснено от приятелската атмосфера, създадена от организаторите и вълшебствата на Стария град. Колко плодотворно се оказва това личи не само в академичната дейност, но и в концертите, давани всяка вечер - до самия край на школата.
В нейните рамки бе направено и официално представяне на новата виртуална мрежа за докторанти и студенти в магистърските програми по семиотика по света www.sociosemiotics.net. Освен това младите учени от Тарту, Естония, Бари и Торино, Италия, Западна Македония и Гърция, както и от България демонстрираха последните етапи от своята научноизследователска работа пред колегите си, получавайки ценни критики и препоръки.
В програмата бяха грижливо предвидени и спортни събития - турнир по футбол и плажен волейбол - България срещу остатъка от света. Така строгите костюми отстъпиха на спортното облекло и непринудените емоции.
Приключенците пък бяха удовлетворени от "разходка с лодка" до делтата на река Ропотамо, където живописните пейзажи, редките растения и птици създадоха нови семиотични дискурси, продължили по-късно и в ресторанта с традиционна българска програма "Чифлика".
Школата по семиотика набира все по-голяма скорост по отношение на създаването и обогатяването на съществуващи академични и личностни контакти. От година на година участниците преодоляват високите върхове на взаимното доверие и способността за активно съчетаване на идеи с различен произход и цел.
Препълнената конферентна зала свидетелстваше за подчертан интерес както
към личността на презентиращите, така и към представяните теми, обединени
от общото заглавие "Социосемиотика". Сесиите прерастваха в дълги дискусии.
Някои от семинарите се провеждаха покрай и в басейна, други в пиано-бара -
където проф. Ееро Тарасти озвучаваше своите размисли върху екзистенциалната
семиотика. Там се състояха и кратките пиано ескизи, изпълнени от него и
проф. Милена Моллова. А в по-късните часове се устройваха поетични четения. Една от атракциите по време на школата беше представлението на Плейбек Театъра на НБУ, чиито ръководители Мален Маленов и Антоанета Петрова, заедно с групата от ентусиасти актьори, випускници на Нов Български университет взривиха границите между публика и професионални изпълнители. Ето и линк за да научите повече за плейбек театъра. http://actinplay.cult.bg/modules.php?name=News&file=article&sid=18
Школата завърши официално със задължителен тест. Когато тръгвахме за
София - всеки от нас отнасяше приятели, спомени, нови знания и голямото
желание да се видим през следващата година - там, в онова морско градче, което
се оказа толкова важно за нас.

Найден Йотов

seminar on islam

Здравейте,

Ако някой от вас проявява интерес към кратък семинар на тема "Философия и суфизъм" може да дойде

на 16 понеделник, в 13.00 ч., на адрес : бул."Патриарх Евтимий" №6 - Философски институт на БАН.

Ще присъстват трима лектори от Иран и Турция, и петима от България, които ще се опитат да разговарят по

крайно неактуалните теми за духовната култура в исляма. Ще се постараем да ви спестим употребата на

числото 11 и месеца септемри, които присъстват на повечето семинари през последните години около

исляма.


С най-добри пожелания

Велин Белев

HEL SIN KI

Hel-sinki
От Найден Йотов


Хелзинки е много специално място. Някак стерилно, някак свещено.
Още от летището те посреща неизказаната тишина. После градът те допуска в полите си бавно и с такт на опитен британски иконом. Но ако прилагаш стереотипите си от познанствата си с другите европейски столици, по вероятно е да се объркаш. Заради Хелзинки и фините - именно фини, а не финландци, е нужно да започнеш с основи на комуникацията. Съвсем отначало.
Пътят ми натам започна две години преди това, но стана част от личната ми история едва през април месец тази година. Поводът – Докорантски и Пост- Докторантски семинар по семиотика на музиката и пърформънса, организиран от Департамента по изящни изкуства към университета в Хелзинки. Поканата бе лично от проф. Ееро Тарасти, за чиито титли и заслуги може да се напише отделна статия. Само ще спомена, че понастоящем той е председател на Световната семиотична асоциация и професор хон. кауза на Нов български университет. От само себе си се разбира, че това е предложение, на което е трудно да се откаже. Точно като в коза ностра. Впрочем тя има отделно присъствие по-нататък в очерка ми за пребиваването в тази чудна земя.
Вечерта на пристигането ми след приятен полет с унгарските авиолинии беше топла, според стандартите на страната, където се намирах и някак приветлива. Бързо се ориентирах по съвършено точните упътвания на Алберто – моят домакин, който любезно ми предостави квартирата си за 5 дни и така ме спаси от тотален банкрут, защото Финландия е страна със стандарти, многократно превишаващи тези на останалите държави от Европейския съюз. Това, разбира се, се отразява и на цените. На сутринта, в центъра на Хелзинки, който е някак окупиран от университетското градче, стъпките ми отекваха по паважа с увереността на армейски генерал, устремен към върховете на семиотиката. В главата ми звучеше първият концерт на Ян Сибелиус за цигулка и оркестър в D minor, който ви препоръчвам да слушате, докато четете тази статия. Само така ще се спуснете до мета-езика на повествованието ми. Докато крача с възхита попивам външния вид на зданията – тежък неокласицизъм, пред който дори италианският се задъхва. Напомня на Петербург, но някак по строго. Особено в детайлите – пестеливи и на място. Улиците тук са изписани на двата официални езика – фински и шведски – “katu” и “gaten”. Моята улица е Vironkatu 1. Тук през следващата седмица ще се проведат изключително интересни срещи-семинари на бъдещи и настоящи докторанти по семиотика, сред който аз съм единственият представител от България. След като се оправям с интересния механизъм на входната и последващите врати, за които е нужно специално обучение, отново се натъквам на италианец. Това е Серджо Ланца от академията в Трапани, Сицилия. Веднага ставаме приятели и сме неразделни до края на конференцията.
Семинарните дни се извайват като произведения на изкуството – на всяко едно от заседанията присъства по някоя знаменитост от света на музите. В приятните кафе-паузи се водят оживени дискусии, които обикновено са илюстрирани от пиано изпълнения на събеседниците. Така теорията и практиката вървят ръка за ръка. Съпътстващата културна програма също е впечатляваща. Под диригентската палка на Владимир Ашкенази слушаме творби от Дворжак и Сук в намиращата се недалеч зала Финландия. Освен това концертите на проф. Милена Моллова и проф. Чарлз Роузен са сред основните акценти на вечерната програма. Така през целия ден музиката звучи по различни поводи, но някак започваш да я чувстваш като пълнокръвен участник в събитията.
Докато сновем насам-натам по уличките със странни наклони, попадам на най-старата от тях – Sofiakatu – ето частица от България в тази далечна страна. Впрочем връзките ни с Финландия датират доста отдавна. Освен сходната ни историческа съдба, един малко известен факт веднага ми изплува в съзнанието. Това е личността на апостола на православната мисъл и проповед Григорий Петров – голям приятел на българския народ, автор на повече от 60 книги, сред които „В страната на белите лилии”, посветена на Финландия. Книгата получава огромна популярност в България. Тогавашният министьр на просвещението М. Йовов в предисловието си към книгата пише, че финският модел е пример за идеално решение на обществените проблеми в Бьлгария. Дългите години зависимост от Швеция и Русия са дали своя отпечатък върху душевността на фините. Те са някак тихи, кротки, не говорят много. Ако спреш някого над 40 годишна вързраст на улицата, рядко ще получиш отговор. Финките са доста еманципирани и един сценарий от типа на: 3-4 приятелки в кафетерия се вторачват в младеж на съседна маса и го канят на нощен клуб с тях, никак не е рядкост. В момента президентът на страната е жена – факт, говорещ достатъчно за желанията на нежната част от населението да участва съвсем равноправно в социалния и личния живот. Сауната и здравословният начин на живот са част от ежедневието на фините и като цяло те имат съвсем здрав вид. Стройни са, с правилни черти, а когато заговорят, сякаш слушаш разговор на елфите в Мраколес. Финският е един от езиците, послужили при съставянето на азбуките на *синдарин и *куеня . Интересно, че тази деликатност успешно кореспондира с един от най-тежките стилове в музиката – метъл по финска рецепта с високи женски вокали и виолончела, придаващи специфична бленда на звука, която е станала запазена марка на финландските метъл формации.
И нека отново се върна на улицата. След като неизменно всеки път се оказвам на централния площад с катедралата, най-сетне решавам да вляза вътре и да си отговоря на двата въпроса, които ме мъчат. Първият от тях е защо след като е толкова красива и бяла отвън, с православни кубета, е така пуста и мрачна отвътре и се отслужват протестански меси. Вторият е дали ще има скоро органов концерт, защото акустиката е забележителна. Статуите на Лутер и Меланхнатон вътре ме връщат към небезизвестната полемика между Мартин Лутер и Еразъм Ротердамски относно Свободата на волята. Поседявам, размишлявайки върху трептящо-екзистенциалните въпроси, вълнуващи всяка просветена душа и с бърза крачка излизам навън да платя данъка си към фотографията. След това се насочвам към червената Руска църква до пристанището и рибния пазар, която стои като антагонист и в която редовно се отслужват литургии, за разлика от бялата й посестрима, която преди години също е била в лоното на Православната църква.
Има някакъв особен унес в ходенето по улиците на Хелзинки, от който те изкарва крясъкът на чайките и някак с това се отваря вратичката на тъгата в сърцето ти. И тогава отново някоя италианска компания успява да те накара да се усмихнеш. Тъй като Финландия е страната на Нокия, то тук работят доста чужденци и особено хора от Апенините. Повечето се познават помежду си и често си устройват увеселителни вечеринки – по домовете, клубовете и разбира се, улиците, пълни с живот и шумни разговори след залез слънце. Нощните клубове работят до 4 сутринта, а трамваи, които обикалят целия град, можеш да вземеш от всеки ъгъл, при това по стар български обичай не е нужно да си купуваш билет, който и без това е около 2 евро, а за изтънелия студентски джоб това се оказва непосилно бреме.
Онова обаче, което завинаги се отпечата в съзнанието ми от този мой първи и със сигурност непоследен престой в Хелзинки, бе и си остава срещата с Чарлз Роузен, човекът-епоха в история на музиката на 20-ти век. Така брилянтен и проникновен в интерпретирането на европейските идеи и литература, че с лекота бихме могли да пропуснем факта, че той е един от най-влиятелните пианисти през последните 50 години. Ученик на Мориц Розентал, който пък е ученик на Лист и Шопен, гостуващ професор в Чикаго, Харвард, Принстън, Кеймбридж и Оксфорд. За него също може да се изпише толкова хартия, че направо ме побиват тръпки. Докато историята на 20-ти век оживява пред нас в разказите му, той често прибягва до помощта на пианото и илюстрира своите думи с кратки музикални откъси, подобно на картечни откоси по съзнанието ни. Наистина уникален човек, когото бих могъл да нарека Маестро.

И така, това е Земята на среднощното слънце, на топлия вятър, снега и ледовитите нощи или на спускане към дълбините на човешката комуникативност, пък било то и от семиотична перспектива. Все още в главата ми звучат онези лапландски напеви, които чух по време на една от лекциите. Някак далечни, но и притегателни като гласът на Ледената кралица, който Кай чува.
Неустоимо...
photos from Helsinki!!!
http://floydfilm.blogspot.com/search/label/Helsinki

До там и обратно, или историята на един визуалист в „Града на маските”.

от Найден Йотов

Венеция е мечта. Мечта, която всеки изкушен от опита на визуалното и неговите ефекти върху съзнанието, трябва да опита поне три пъти през живота си. Първият е, за да бъде очарован и сърцето му да затрепти в особеното сияние на призрачните канали рано сутрин или привечер, когато отблясъците на факлите пораждат чудновати асоциации, а реалността и фантазията преливат една в друга. Вторият път е, за да затвърди усещането си, че нищо не е научил от предишното си идване и всичко започва отначало. Третият път е фатален. Тогава се случва отдаването. След като страстта е позатихнала, идва ред на изкушенията, пред които умът и духът на човек не са безразлични.

Венеция посреща гостите си с особен афинитет, който е сравним с кокетството на опитна бар-дама, подготвена на всяка цена да заплени клиентите си с тотална концентрация на чарове и отвари от постепенно откриващи се вкусове и аромати, докато накрая сетивата са поставени в пълна зависимост от магията на прииждащите, подобно на древна процесия божества, скрити зад разкошни маски. Фанфарите през деня огласят кристалния въздух, затрептял в очакване на малките кулминации, пораждани от срещата на тълпите туристи с предишни епохи, които нямат намерение да отминават. Нощните огньове лумват по разточителните меридиани на площад Сан Марко, където дневната врява се превръща в добре отмерена валсова стъпка, дирижирана от Моцарт и Щраус, които са ордьовър пред изисканите и опасни еликсири на барока. Статуите и портиците допълват Вагнеровата атмосфера, която впръскват фанфарите в изобилието на този пир за душата.

Венеция е известна с опита си в изкуството на крадците. Още от самото си създаване тя става център на търговците и ловките омайници. Знаменити пълководци, гении на живописта и музиката, прославени любители на женските прелести и ненаситни откриватели са родени в това място. За Венеция се твърди, че е най-прекрасният град под слънцето, открит музей, безоблачен, ясен и чист като моминска сълза. Както я наричат самите италианци „La Serenissima”. Странно защо, но гидовете все още разказват историите за „кражбата на мощите на св. Марк от Египет” или „Връщането у дома” на великолепната квадрига, красяща предната част на катедралата „Сан Марко”. Тя е безсрамно похитена заедно с други безценни произведения на изкуството от Константинопол по време на ІV-ия кръстоносен поход през 1204г. Тези случки далеч не свършват с гореспоменатите, но който се интересува от тях ще намери повече по въпроса в енциклопедиите.

Музеите, катедралите, дворците и малките, но съвършено подредени градини и тайници, в които се озоваваш, само ако се изгубиш от обичайните маршрути, крият и предлагат на опитното око уникални изживявания, за които не пише в нито една книга. Сякаш странникът е подхванат от невидимата ръка на някой дух и поднесен в епизод от книгата на тайните, който става част от личната му биография в миг на невнятно съприкосновение. Кафенетата и ресторантите предлагат богата програма от дегустация на вина, сладкиши и други кулинарни чудеса, а организираната на площад „Сан Йеремия” фиеста от вкусове и подправки предлага на посетителите цяла галактика от нови аромати. В театрите има почти денонощна програма от шедьоврите на комедия дел арте и пиесите на именити драматурзи, родени или влюбени във Венеция.

Модерна и древна, прелъстителна и сякаш покоряваща се, властна, но нежна. Строга и деликатна, като любимата жена, която се превръща в неустоимо непокорна, щом изгрее луната, Венеция, подобно на котка, която впрочем е един от символите й, завладява всичко в теб. Към края на деня си готов да метеш улиците и площадите, но да си там – в лоното на майката, жената, уличницата, монахинята, сестрата и любимата.
Отвъд приказното въздействие на цялата атмосфера, която е запазена марка на града, посетителят може да посети някое от специално подбираните събития, като филмовия фестивал, карнавала, регатата или биеналето.

Тази година специален гост на Венецианският карнавал беше маестро Дарио Фо, Нобеловия лауреат за литература от 1997г., който се връща във Венеция след почти 30 години, за да зарадва гостите на карнавала с изпълнение на „Първият Мистеро Буфо”, неговият популярен жесто–мимичен спектакъл, чието първо представление е от 1969г. Вдъхновена от текстове от апокрифните евангелия и народните предания за живота на Христос, тази творба се фокусира върху разбуждането на популярната култура, която според Фо, винаги е била насилвана да приема по-нисък статус за разлика от „официалната култура”. С „Мистеро Буфо” Фо изоставя институционалния театър в полза на изразителната мощ и необичайната комуникативна енергия на визуализациите, постигнати от средновековните мимове (joculatores).
В тазгодишната си поява Дарио Фо изигра специална версия на знаменития си монолог, включващ референции към Венецианската история и култура.
С любезно предоставения ми от прес офиса на организаторите пропуск за всички събития в програмата на карнавала, имах възможност да вляза в „кухнята” на някои от събитията, част от които наистина бяха много вкусни! Съдете сами от приложените фотографии. Не е случайно и мотото тази година „Sensation”.

За разлика от предишни години, когато карнавалът се разиграва основно в центъра на града, около площад „Сан Марко”, сега всички населени острови от Лагуната и съседни градчета, като Местре например, са включени в програмата. Също така има специално организиран „карнавал на децата”.
Тази година карнавалът и Венеция бяха различни, защото и аз самият се бях променил. В този съкровен диалог се крие играта. Винаги интересна и нова.

Nayden plays in weekends

 

happy new year

Saying “Happy New Year!” Around the World

Ways to say "Happy New Year" in such languages as Arabic, Chinese (Cantonese and Mandarin), French, Hebrew, Korean, Swedish, Vietnamese, and more.Language Happy New Year!
Afrikaans Voorspoedige nuwe jaar
Arabic Kul 'am wa antum bikhair
Basque Urte Berri on
Bengali Shuvo noboborsho
Chinese (Cantonese) Sun nien fai lok
Chinese (Mandarin) Xin nian yu kuai
Czech Stastny Novy Rok
Danish Godt NytÅr
Dutch Gelukkig nieuwjaar
Esperanto Bonan Novjaron
Finnish Onnellista uutta vuotta
French Bonne année
German Ein glückliches neues Jahr
Greek Eutychismenos o kainourgios chronos
Hawaiian Hauoli Makahiki hou
Hebrew Shana Tova
Hungarian Boldog uj evet
Indonesian (Bahasa) Selamat Tahun Baru
Italian Felice Anno Nuovo or Buon anno
Japanese Akemashite Omedetou Gozaimasu
Korean Sehe Bokmanee Bateuseyo
Laotian (Hmong) Nyob Zoo Xyoo Tshiab
Latin Felix sit annus novus
Nigerian (Hausa) Barka da sabuwar shekara
Norwegian Godt Nytt År
Philippines (Tagalog) Manigong Bagong Taon
Polish Szczesliwego Nowego Roku
Romanian La Multi Ani si Un An Nou Fericit
Samoan Ia manuia le Tausaga Fou
Spanish Feliz año nuevo
Swahili Heri za Mwaka Mpya
Swedish Gott Nytt År
Thai Sawatdee Pi Mai
Vietnamese Chuc mung nam moi
Welsh Blwyddyn Newydd Dda