До там и обратно, или историята на един визуалист в „Града на маските”.

от Найден Йотов

Венеция е мечта. Мечта, която всеки изкушен от опита на визуалното и неговите ефекти върху съзнанието, трябва да опита поне три пъти през живота си. Първият е, за да бъде очарован и сърцето му да затрепти в особеното сияние на призрачните канали рано сутрин или привечер, когато отблясъците на факлите пораждат чудновати асоциации, а реалността и фантазията преливат една в друга. Вторият път е, за да затвърди усещането си, че нищо не е научил от предишното си идване и всичко започва отначало. Третият път е фатален. Тогава се случва отдаването. След като страстта е позатихнала, идва ред на изкушенията, пред които умът и духът на човек не са безразлични.

Венеция посреща гостите си с особен афинитет, който е сравним с кокетството на опитна бар-дама, подготвена на всяка цена да заплени клиентите си с тотална концентрация на чарове и отвари от постепенно откриващи се вкусове и аромати, докато накрая сетивата са поставени в пълна зависимост от магията на прииждащите, подобно на древна процесия божества, скрити зад разкошни маски. Фанфарите през деня огласят кристалния въздух, затрептял в очакване на малките кулминации, пораждани от срещата на тълпите туристи с предишни епохи, които нямат намерение да отминават. Нощните огньове лумват по разточителните меридиани на площад Сан Марко, където дневната врява се превръща в добре отмерена валсова стъпка, дирижирана от Моцарт и Щраус, които са ордьовър пред изисканите и опасни еликсири на барока. Статуите и портиците допълват Вагнеровата атмосфера, която впръскват фанфарите в изобилието на този пир за душата.

Венеция е известна с опита си в изкуството на крадците. Още от самото си създаване тя става център на търговците и ловките омайници. Знаменити пълководци, гении на живописта и музиката, прославени любители на женските прелести и ненаситни откриватели са родени в това място. За Венеция се твърди, че е най-прекрасният град под слънцето, открит музей, безоблачен, ясен и чист като моминска сълза. Както я наричат самите италианци „La Serenissima”. Странно защо, но гидовете все още разказват историите за „кражбата на мощите на св. Марк от Египет” или „Връщането у дома” на великолепната квадрига, красяща предната част на катедралата „Сан Марко”. Тя е безсрамно похитена заедно с други безценни произведения на изкуството от Константинопол по време на ІV-ия кръстоносен поход през 1204г. Тези случки далеч не свършват с гореспоменатите, но който се интересува от тях ще намери повече по въпроса в енциклопедиите.

Музеите, катедралите, дворците и малките, но съвършено подредени градини и тайници, в които се озоваваш, само ако се изгубиш от обичайните маршрути, крият и предлагат на опитното око уникални изживявания, за които не пише в нито една книга. Сякаш странникът е подхванат от невидимата ръка на някой дух и поднесен в епизод от книгата на тайните, който става част от личната му биография в миг на невнятно съприкосновение. Кафенетата и ресторантите предлагат богата програма от дегустация на вина, сладкиши и други кулинарни чудеса, а организираната на площад „Сан Йеремия” фиеста от вкусове и подправки предлага на посетителите цяла галактика от нови аромати. В театрите има почти денонощна програма от шедьоврите на комедия дел арте и пиесите на именити драматурзи, родени или влюбени във Венеция.

Модерна и древна, прелъстителна и сякаш покоряваща се, властна, но нежна. Строга и деликатна, като любимата жена, която се превръща в неустоимо непокорна, щом изгрее луната, Венеция, подобно на котка, която впрочем е един от символите й, завладява всичко в теб. Към края на деня си готов да метеш улиците и площадите, но да си там – в лоното на майката, жената, уличницата, монахинята, сестрата и любимата.
Отвъд приказното въздействие на цялата атмосфера, която е запазена марка на града, посетителят може да посети някое от специално подбираните събития, като филмовия фестивал, карнавала, регатата или биеналето.

Тази година специален гост на Венецианският карнавал беше маестро Дарио Фо, Нобеловия лауреат за литература от 1997г., който се връща във Венеция след почти 30 години, за да зарадва гостите на карнавала с изпълнение на „Първият Мистеро Буфо”, неговият популярен жесто–мимичен спектакъл, чието първо представление е от 1969г. Вдъхновена от текстове от апокрифните евангелия и народните предания за живота на Христос, тази творба се фокусира върху разбуждането на популярната култура, която според Фо, винаги е била насилвана да приема по-нисък статус за разлика от „официалната култура”. С „Мистеро Буфо” Фо изоставя институционалния театър в полза на изразителната мощ и необичайната комуникативна енергия на визуализациите, постигнати от средновековните мимове (joculatores).
В тазгодишната си поява Дарио Фо изигра специална версия на знаменития си монолог, включващ референции към Венецианската история и култура.
С любезно предоставения ми от прес офиса на организаторите пропуск за всички събития в програмата на карнавала, имах възможност да вляза в „кухнята” на някои от събитията, част от които наистина бяха много вкусни! Съдете сами от приложените фотографии. Не е случайно и мотото тази година „Sensation”.

За разлика от предишни години, когато карнавалът се разиграва основно в центъра на града, около площад „Сан Марко”, сега всички населени острови от Лагуната и съседни градчета, като Местре например, са включени в програмата. Също така има специално организиран „карнавал на децата”.
Тази година карнавалът и Венеция бяха различни, защото и аз самият се бях променил. В този съкровен диалог се крие играта. Винаги интересна и нова.