годишнина от

Днес се навършват 9 години от внезапно прекъснатия полет на баща ми - Николай Йотов - артист, режисьор, творец в най-високия смисъл на тази дума, хуманист...

Обичта ми към него е все така силна и непоколебима. Както впрочем и ще бъде до сетния ми дъх.
Уверен съм, че липсва на много хора и те го сещат в този ден, когато сърцето му спря да бие. Нямам друг по-силен спомен в живота си от последните му мигове и надеждата в очите му за още глътка живот.
Рядко мисля, когато пиша каквото и да било. В този случай се опитвам да отхвърля черните мисли - ако, дали, само да..... и все в този порядък - думички, които създават сценарни светове, отделни животи, паралелни реалности...
За творчеството му няма да говоря - то само за себе си е оратор. Мога само да кажа, че в България няма такива режисьори. Който не вярва - да гледа филмите му:
За хора като баща ми - Джим Морисън казва - по-добре да изгоря като факла в миг, отколкото да тлея цял един живот. Е, изгаряйки той остави светла диря в душата ми и ми завеща огромното си сърце, което с всеки удар ме приближава все повече към него.