Search This Blog

Popular Posts

Total Pageviews

Monday, 14 March 2011

Размисли за визуалната комуникация. Фрагменти.


ИКОНИТЕ


Иконите са образи проникнати с мощ. Те са видимата репрезентация на процеси, състояния и личности, които могат да бъдат въобразени и почувствани, но рядко видени. Иконата представлява повече отколкото показва. Тя е символ на енергии, дейности и присъствия които са активни във въображаемия свят, но които не могат да бъдат директно демонстрирани. Една от най-мощните форми на иконата е малка религиозна картина, която осигурява частна молитва и почитание. Иконата носи силата на Бога и Го прави видим за вярващия. 
Иконите предивикват страхопочитание в гледащия, тъй като артикулират това, което не може да ¢ъде видяно. Тъй като те са посредници между видяното и невидимото иконите съществуват сами по себе си. Гледащите отдават на репрезентацията собствена независимост. Резултатът е, че иконите стават силно убедителни образи, способни да комуникират и убеждават хората повече отколкото думите някога ще бъдат.

Онези, които знаят това- използват силата на добре-изработените иконични образи, независимо дали става дума за религиозна, научна или търговска цел. Иконата е символ, който спечелва и задържа лоялността на вярващия в него. В религията, верността към деноминацията; в политиката лоялността към партията и нейния лидер; в търговията към „бранда”. Опасността при тези икони е, че те изглеждат толкова „истински” и „прости”, че придобиват характер на недвусмислени факт от природата. Това разбира се, не може да бъде вярно. Тези образи са мисли на онези, които ги създават.

No comments: