Първият урок[1]
Гостуването на видния български режисьор стана начало на серия от такива срещи с личности, известни "за изключителните си заслуги за изграждането и развитието на българското киноизкуство и популяризирането му по света".
На 14 ноември 2008 година в спортната зала на гимназия „Златарски” се събраха над стотина преподаватели и ученици, които търпеливо очакваха появата на Рангел Вълчанов след като стана известно седмица по-рано че визитата му се потвърждава. Почти никой от присъстващите не беше готов за последвалата в рамките на два часа изповед на големия български режисьор. Традиционните въпроси и отговори за творчеството и предпочитанията на скъпия гост бързо преляха в един жив разказ за събитията от детството му, частично отразени в историята на героя от „Лачените обувки на незнайния войн”, куриозите от кандидатстването в НАТФИЗ на маестро Вълчанов, ярки лични моменти от биографията му, бгато изпъстрени с незабравими примери от световната съкровищнца на духа.
Голямо впечатление направиха думите на госта, насочени към младото поколение: „Всяка нова младеж е прекрасна. Та как може да е другояче–нали тя е нашето бъдеще!”
По средата на срещата, когато учениците от по-задните редове очаровани се престрашиха да вземат участие в диалога, бай Рангел възкликна”Не можем ли да сме по-близко едни до друг! Как ми се иска да се приближа до вас”. Тогава всички като под заклинание се изправиха и придърпаха столовете си в такт една крачка напред. Големият режисьор не прави нищо излишно. Той диша в такт с героите си.
С гостуването на Рангел Вълчанов символично бе открит и сезонът на театъра в гимназията. След срещата се проведе първата сбирка на театралната работилница.
Когато пред теб стои човек, събрал в себе си мъдростта на простия селски живот, повеите и модите на града от следвоенното време и широкия хоризонт на необременен от идеологията поглед – чист като планински мед. Забравяш за суетата, за разликата във възрастта, за дребните си пристрастия и случайни коментари, дочути в злободневните коридори на бита ни. Човекът пред теб става скъп, близък до сърцето и ума ти и ти се чувстваш чудно сроден с големите тайни на всемира.
На добър час маестро!
Очакваме Ви скоро
Найден Йотов
No comments:
Post a Comment