За творението и спасението

За Творението и Спасението

Митр. Антоний БЛУМ



гл. 9 на Евангелието от св. Йоан за Слепородения.

Човекът бил сляп, така се родил. За него не съществувало нищо освен вътрешната тъмнина и мъката, че е чужд на непостижимия за него свят. И ето, Господ Иисус Христос пристъпва към него и го пита желае ли изцерение... Как копнеел той за това, да стане жива частица от прекрасния живот! И Христос го изцерява! За какво се отворили очите на Слепородения? Какво срещнал погледът му? Лика на въплътения Бог, Христос Спасителя, Живия Бог, станал Богочовек. И какво прочел прогледналият върху това лице? Безкрайно милосърдие, състрадание, ласка, любов Божия в погледа, срещнал неговия поглед.

Това се е случило във вече падналия, изроден свят; как ли се е чувствала всяка твар, възникваща от небитието, навлизаща в ненарушената с нищо хармония на създадения свят, срещайки се лице в лице с Живия Бог и с непорочната, съвършена, още сияеща невинност и красота на творението?...

В известен смисъл и ние се раждаме така. Той очаква всекиго от нас, във всекиго от нас вярва, на всекиго от нас възлага Своята надежда. Всеки от нас се ражда, защото преди това Бог го е обикнал, оценил, видял е смисъл в това и той да стане част от мирозданието. Има мигове, когато ние на зрели години улавяме нещо от великото чудо на срещата лице в Лице. Това става в моменти, когато някой внезапно забележи и води не това, което улавя плъзгащият се по лицето поглед, който после отминава, а по-истинското; когато види загрижен, любящ взор, който сам му се открива като разбиране, като любов, като признание на нашето същество, разбиране и признание за ценността на другия. Това се случва, когато някой обикне с онази изключителна любов, която понякога свързва двама души. Случва се често - о, вихър на мигновението! - двама души ненадейно да се познаят един другиго, хора, които до този момент са си били съвършено чужди, не са се забелязвали, изведнъж се намират с поглед, откриват със собствените си очи, че и друг може да надникне в глъбините на душата им, а и те самите могат да прозрат другата душа. Това се случва в трагични моменти от живота. Колко често е ставало така във време на война, когато съвършено чужд човек се склони над ранен, над умиращ. В един миг войната е забравена, изчезват националност, интереси, политика, остава единствено човекът, с неговия почти неосъзнат човешки порив: не умирай, о, как бих дал и душата си, за да те върна към живота!...

Затова и на нас е познато чудото на Срещата, която е първият миг на мирозданието. И ние сме длъжни да се научим да продължаваме това чудо, да го продължаваме през целия си живот по отношение на всички хора, до които се докосваме. Длъжни сме да се научим да виждаме човека, да го разбираме. Длъжни сме да се научим да го виждаме не по отношение на себе си и да чуваме думите му не отнасящи се до нас, а по отношение на самия него, да признаем неговото право на самобитност, на лично, независимо от нас, драматично и славно съществуване. Колко рядко всъщност ние успяваме да се чуем, а това е безценен дар от Бога - да срещнеш човек, способен да забравя грижите си, човек, който не напомня непрекъснато за себе си, не бърза за никъде, не се затваря в своите мисли, благоговейно и трепетно слуша. Слуша и откривайки душата си за говорещия, откривайки душата си пред Бога, такъв човек става сякаш отворена врата, чрез която общуваме с вечността, с Бога, с онази любов, която превишава всички човешки възможности. Това не е така лесно, защото трябва да се научим да чуваме човешката душа. А не го правим, защото ни е страх от онова, което ще видим, или ни е страх от това, което ще чуем.

Толкова е просто да си повърхностно свързан с човека и толкова лесно е да разрушиш такава връзка, а така страшно е да се обвържеш с чуждата мъка навеки. Ако веднъж само чуехме измъчената душа, ако веднъж само погледнехме в човешките очи, където живее цялата човешка мъка, надеждата, цялата радост от живота, всичко - вече не ще можем да се оттеглим, а ние се боим от това. Боим се да приемем другия безрезервно и завинаги, да откликнем изцяло на неговата душа, дори ако той ни е измъчил и с болката си е разстроил душата и живота ни. Това е духовен подвиг, защото трябва да подтиснем у себе си всичко онова, което служи като преграда между нас и брата, ближния, човека. Мъчително е, защото има моменти, когато ни се иска с все сила да се изтръгнем от неговия плен, но трябва да останем верни, да продължим да бъдем верни. В началото ни спасява незнанието, после само верността може да ни спаси.

Ако трябва да определим някаква основна черта на християнския Бог, то можем да кажем, както Той Сам е казал за Себе Си чрез Своите пророци, че е верен - верен до край, верен до кръстна смърт. Извиквайки от небитието всеки един то нас, Той ни даде свобода, защото без нея любовта не би съществувала. Човек трябва да е свободен да отхвърли или да приеме, да се открие за ближния, а чрез него и за Бога, или да се затвори в себе си.

И ето че Бог, Който е живата Любов, Който отдава Себе Си за нас, ни казва: Все пак, ти си свободен да не Ме приемеш. Той не постъпва като нас, хората. Огорчени и обидени, ние се отдръпваме, но не и Бог. Той остава верен. Бог създал мирозданието, където властвала абсолютната хармония, но то рухнало - рухнало заради ангелския грях, рухнало заради човешкия грях - и какво? Бог не произнесъл съд, не се отвърнал, само Неговата любов - ликуваща радост - се превърнала в кръстно страдание. Това е същата любов, само че сега по тялото на въплътения Бог личат следи от гвоздеи, копие, трънен венец, сега Той е с кръст върху раменете.

Митр. Антоний БЛУМ

ЦВ, бр. 6, 1998

google translate tool

PhD - what animal is that?

PhD :

Pretty Hard Deal
Poor Hungry Desperate
Patience Harassment Donkey-work
Passed High-school with Difficulty
Permanent Head Damage
Possibly Hard to Describe
Potato Highly Defected
Paid HoliDays
Peacefully Hibernating Donkey
Perfect Husband Discovery
Person Hard to Describe
Professorship? hah! Dream on!
Please hire. Desperate.
Physiologically Deficient
Pour him (or her) a Drink
Philosophically Disturbed
Pathetically hopeless Dweeb
Probably heavily in Debt
Parents have Doubts
Professors had Doubts
Pheromone Deprived
Probably hard to Describe
Patiently headed Downhill…
Pulsating heaving Disaster?
Pretty homely Dork
Potential heavy Drinker

Sixty years on - Elton John

Music by Elton John
Lyrics by Bernie Taupin

Who'll walk me down to church when I'm sixty years of age
When the ragged dog they gave me has been ten years in the grave
And senorita play guitar, play it just for you
My rosary has broken and my beads have all slipped through

You've hung up your great coat and you've laid down your gun
You know the war you fought in wasn't too much fun
And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

Yes I'll sit with you and talk let your eyes relive again
I know my vintage prayers would be very much the same
And Magdelena plays the organ, plays it just for you
Your choral lamp that burns so low when you are passing through

And the future you're giving me holds nothing for a gun
I've no wish to be living sixty years on

поетично-музикална вечер

 

УСТНИ

УСТНИ
Ян Пиларж

Какво трябва да избере човек с поетична фантазия от такова приказно създание като жената?
Какво трябва да избере той, за да я предаде цялата. Без остатък. С радиацията на скрита нежност, с волтовата дъга на незримото излъчване на красотата.
С онази тайнственост, която е начало на всичко?
Може би тези два скъпоценни камъка – очите, в чиято власт е да осъществяват безжична обмяна чрез шифри, думи и цели любовни познания дълго преди да бъде открито предаването на разстояние?
Може би изпъкналото чело, от което струи водопад разпръскващи се с искри коси? Коси черни като гарваново крило, златисти, кестеняви и побелели, свилени и непокорни, пригладени и разрошени?
Или това трябва да бъдат ръцете, напомнящи два прекрасни палмови листа с тънките пера на пръстите и бадемите на ноктите, с меките възглавнички, скрили тайната на науката милувка? Или изваяните сякаш от чувствителната ръка на скулптор ходила, от които към коленете, а оттам към хълбоците се вдигат като антични вази пеещи нозе и стъпвайки по улиците, разклащат къщите и небесата така, че пролетни звезди се сипят в очите ни?
Или гърдите, тези чаши, делви, гроздове, цъфтящи рози, целомъдрени пъпки, златни ренети, райски ябълки от най-прекрасното дърво на света?
Или той трябва да избере преплитането на вълнисти форми, космическите траектории на ръцете, нозете, шията, придаващи закръгленост на всяко движение? Линиите на гърба и хълбоците, на гърдите и нозете или профила на лицето, коприната или кадифето на кожата, или покриващия я златист мъх, разсъмването на тялото, свежестта на росата и чудото да откриваш цветните листенца?
Позволете му да избере от тази неизчерпаема красота меко притворените устни.
Този нежен и приказен лък, този лунен сърп в знойна лятна нощ. Две нежни, покрити с роса копринени листенца от червена роза. Алея от малини и ягоди, през която минава пътят към райското царство на устата.
Устни, които умеят да чакат, умеят да се усмихват, устни, които плачат, устни, които стенат, когато някъде в света човечността е сразена, устни, които се открехват, мълвят, крещят, шепнат, зоват, успокояват, молят, обещават, кълнат се, примамват, поверяват тайната на вечно ненаситената си любов.
Устни, които целуват детето, майката, любовника, родната земя, своя дом.
Устни, в които е концентрирана цялата нежност и красота на жената, която се готви да изрече дума, спасяваща човешкия род и целия свят. Дума – заклинание на надеждата, онази, от която се реди люлчина песен или псалм на раздяла.
Устни – хермелинова ивица на устата, най-целомъдрен символ на еротиката, връх, клисура, пропаст, слава и радост на живота, негов кулминационен възторг.
Такива ги е запечатал художникът върху чувствителната лента и в опита си да разгадае скритата им тайна е увенчавал формата им, комбинирал е светлина и сенки, докато е открил техния трепет, треска, великолепна женственост, възбуждаща сладострастност, ненаситно желание, вечна човечност и красота. Символ на жената и на живота. Символ на поезията.

me - photo by Carlo Ramerino

Je suis malade - piano version

Клуб „Християнство и култура”

1 юни (понеделник) 2009, 18.30 ч.
зала „Пеша Николова”
Фондация „Комунитас” и Клуб „Християнство и култура” Ви канят на поредната сбирка на клуба на тема:
История на пасиона като църковно-музикален жанр
дебат
На тази клубна сбирка се представят дългата и произхождаща още от Ранното средновековие традиция на пасиона, чийто връх през 18 век са знаменитите „Матеус пасион” и „Йоханес пасион” на Й. С. Бах. Осветлени са слабо известни на по-широката публика връзки между западното богословие и сакралната музика. Трудноуловимата богословска символика в музиката на Бах е илюстрирана с подбрани пасажи от неговите произведения.
С участието на Калин Янакиев, Владимир Градев, Емил Мирчев.
Модератор: Калин Янакиев
Вход свободен

1 ЮНИ Е ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО!

Днес е Международният Ден на детето. Празникът се чества в повечето страни по света, като не винаги датата е точно 1 юни.
Международният Ден на детето е учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария). Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник.

Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това съвпаднал с провеждащата се Конференция в Женева.

Откакто 1 юни е обявен за Международен Ден на детето от множество страни по света, той се чества с големи празнества, особено в комунистическите държави. Смята се, че тъй като в Западния свят отделните страни празнуват Деня на детето на различни дати, там празникът не е така утвърден, както например е тачен в повечето страни от бившия Социалистически блок и бившия СССР.

Именно поради този факт често се смята, че Денят на детето е "измислен" от комунистическия режим. Въпреки това в последните години празникът се отбелязва подобаващо във все повече държави, като дори и една голяма част от САЩ също празнува на 1 юни.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО пък обявяват 20 ноември за Световен ден на детето. Денят е символ на братството и разбирателството между децата по света. Посветен е и на дейности и различни мероприятия, имащи за цел да разпространяват идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др.

Хартата призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.

В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини.




По традиция на 1-ви юни железопътният превозвач подарява на всички български деца до 14 години безплатно пътуване от 00:00 до 24:00 часа във второкласните вагони на всички категории влакове (пътнически, бързи и ускорени бързи). Това съобщиха от пресцентъра на БДЖ.

При условие, че пътуването започва с нощен влак, заминаващ преди 24:00 часа на 1-ви юни 2006 г., безплатното пътуване важи до пристигането на влака в крайната гара на 2-ри юни.

Възрастта на децата се удостоверява с акт за раждане или копие от него, железопътни карти "Дете" и "Учащ" или ученическа карта. Запазените места за бързите влакове, добавките за ускорените бързи влакове и спалните места се заплащат.

Ръководството на "Български държавни железници" ЕАД поздравява своите най-малки пътници с предстоящия им празник – Международния ден на детето, и им желае щастливо детство и весели игри през наближаващата лятна ваканция.

По повод 1 юни - Международен ден на детето Столична община, Столичен електротранспорт" ЕАД, "Петрол" АД и "ЦУМ" АД организират безплатни празнични разходки с Ретро трамвай от началото на миналия век за децата на София.