Search This Blog

Popular Posts

Total Pageviews

Wednesday, 15 December 2010

The Heart beat tour

We rock ! again...

http://www.kultuuri.net/n/tartu/?op=events&cat=&id=78207&seldate=2010-12-18
http://www.facebook.com/event.php?eid=115011908568503

Friday, 26 November 2010

My photo at the icms11.krakow

http://www.icms11.krakow.pl/index.php?option=com_content&view=article&id=19&Itemid=21&lang=en

Friday, 17 September 2010

A day in Tartu. Tartu on my mind


A day in Tartu. Tartu on my mind.



Eleven hours of happiness
Eleven hours of love
Fleeting day as a moment of eternity
As eternity descending by
Eleven drops of blood
On the snow - one by one
Eleven wives for breathtaking
It is only me and you and I am she!


Unknown poet from XIV Century



Woke up, fell out of bed,
Dragged my comb across my head
Found my way to the kitchen box and drank a cup,
And looking up I noticed I was late.
Found my coat and grabbed my hat
Made the run to Ulikoli in seconds flat
Found my way upstairs and had a smoke,
Somebody spoke and I went into a dream.
I read the news today oh man
Four thousand mosquitoes in Tartumaa
And though the invaders were rather small
They had to count them all.
For the record book.
Now they know how many mosquitoes it takes
To fill the Vanemuise hall.
Tartu on my mind is full of friends,
But empty when they gone.
Because a town without a friend is like a desert.
Tartu on my mind is joy, so rich and full
Of sour that you are asking more and more.
The road leads back to you.
Warm embraces are awaiting me. Lovely eyes smile tenderly.
I dream of you while craving for your peace.
Other eyes smile lovingly.
And long evenings are ahead with merry companies.
The road leads back to you.
The Jackdaws are still gathering
Like an invincible army, like a heralds of Destiny
The devil and angel are looking towards me
But my way’s still leads back to you

Because I love you Tartu.



http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=136298763079453
http://picasaweb.google.com/visualsemiotics/TartuPromenadesTheVisualMap?feat=directlink#

Saturday, 11 September 2010

Actor as a semiotic narrator

In this paper I will investigate the constitution of the actor as narrator from а semiotic perspective. The actor is by no means a "tabula rasa" as is claimed by some theoreticians.

The actor contributes to the narrative and drama with all of his personal qualities regardless of the purpose of the author. I see the actor as an iconic sign which represents the ideas of the text, but also creates a new dimensioned reality.
More...

Thursday, 2 September 2010

HERBIE HANCOCK in Sofia

СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЪРПРАЙСИС представя на Вашето внимание
втория потвърден хедлайнер на фестивала MUSIC JAM 2010!

Разказвачът на неповторими джаз истории, които очароват света на музиката вече 5 десетилетия:

АМЕРИКАНСКИЯТ ПИАНИСТ И КОМПОЗИТОР
HERBIE HANCOCK


Фестивалът MUSIC JAM – символ на доказано най-висока артистична класа и престиж - и тази година продължава традицията да посреща големите имена в света на музиката и шоубизнеса. Програмата на MUSIC JAM 2010 ще запознае българската публика с двама виртуозни пианисти: джаз легендата Хърби Хенкок (за първи път на живо в София, 27 октомври) и не по-малко легендарния кийбордист на Deep Purple – Джон Лорд (30 октомври), чието второ гостуване в България оставя магнетичната връзка с родните фенове от миналогодишна първа среща в Пловдив непрекъсната.
Хедлайнерите на XV-тото поредно издание на MUSIC JAM са предшествани от други световни звезди, гостували на фестивала през годините: Yellowjackets, Lenny White, Mezzoforte, Tania Maria, Zawinul Syndicate, John McLaughlin, Paco De Lucia, Billy Cobham, Bill Bruford, John Patitucci, Andy Summers, Planet X, Victor Bailey Group, Ibrahim Ferrer, Al Di Meola, Duran Duran, Chick Corea & Bela Fleck, David Sanborn, SMV, Silvie Vartan.

*****************************************************************************
Роден в Чикаго през 1940 г., още в ранна възраст Хърби Хенкок е своеобразен гений на пианото. На 11 прави феноменално изпълнение на концерт за пиано на Моцарт заедно с Чикагския симфоничен оркестър. Започва да се занимава с джаз в гимназията, повлиян от Оскар Питърсън и Бил Евънс.


През 1963 г. Хърби е поканен от Майлс Дейвис да се присъедини към Miles Davis Quintet. От годините съвместна работа с Уейн Шортър (саксофон), Рон Картър (бас) и Тони Уилямс (барабани) се раждат все емблематични албуми като „ESP”, „Nefertiti” и „Sorcerer”. По-късно Хенкок участва в създаването на новаторските компилации „Silent Way'” и „Bitches Brew”, които предвещават раждането на стила джаз фюжън.

Соло кариерата на Хърби Хенкок процъфтява в звукозаписната компания Blue Note. Там той записва албумите „Maiden Voyage”, „Empyrean Isles” и „Speak Like a Child”. По-късно създава музиката за филма на Микеланджело Антониони „Фотоувеличение” (1966 г.), което го повежда към успешна кариера в композирането на музика за кино и телевизия.

След като напуска Miles Davis Quintet, Хърби създава нов бенд, наречен The Headhunters, и така през 1973 се появява едноименния албум „Head Hunters”. Кросоувър хитът "Chameleon" го превръща в първия платинен джаз албум.

През 1983 г. нов порив на Хенкок към алтернативното довежда до съвместната му работа с Бил Ласуел. Албумът им „Future Shock” става платинен, а сингълът "Rockit" разбива денс и R&B класациите и печели награда Грами за най-добър R&B инструментал.

През 1986 г. Хърби получава Оскар за музиката към филма „Около полунощ”, където се появява и като актьор.

Легендарните The Headhunters се събират отново през 90-те и правят съвместно турне с Dave Matthews Band. Хeнкок издава албума “Gershwin's World” (1998 г.), в който се включват Джони Мичъл, Стиви Уондър, Orpheus Chamber Orchestra, Уейн Шортър и Чик Къриа. Година по-късно албумът печели три награди Грами, в това число за най-добър джаз албум и най-добър R&B вокал за изпълнението на Стиви Уондър на "St. Louis Blues".

През 2001 г. Хенкок и Ласуел започват съвместната си работа с млади хип-хоп и техно изпълители в проекта „FUTURE2FUTURE”. „Possibilities” от 2005 г. присъединява в отбора супер популярните Стинг, Кристина Агилера, Ани Ленъкс, Карлос Сантана. През 2007 г. заедно с Уейн Шортър и вокалите на Тина Търнър, Нора Джоунс и Леонард Коен, Хърби записва албума „River: The Joni Letters” и го посвещава на своя дългогодишен приятел и съмишленик Джони Мичъл. През 2008 г. Verve records издава „Then and Now: The Definitive Herbie Hancock” – уникална по рода си ретроспективна колекция за неговата безупречна джаз кариера и паралелния свят на въображението, който я съпътства.

Тази година Хърби Хенкок инициира и осъществи “The Imagine Project”. В този проект невероятният Хенкок си служи с универсалния език на музиката, за да изведе на преден план идеята за мира като глобална отговорност. В записите на музиката и филма към проекта участват многобройни суперзвезди от всички краища на света. Дейв Матюс, Анушка Шанкар, Джеф Бек, Джон Леджънд, Индиа Ари, Сийл, Пинк, Хуанес, Дерек Тръкс, Чака Кан, Уейн Шортър, Джеймс Морисън са само част от имената, които с безспорния си музикален заряд допринасят за постигането на целите на уникалния мултикултурен микс. Човечност и толерантност, световен мир и респект към планетата: това ни кара Хърби да си „представим” с „The Imagine Project”.

Редом с блестящата си кариера на автор и изпълнител, Хърби Хенкок е джаз криейтив председател във Филхармоничната асоциация на Лос Анджелис, основател на Международния артистичен комитет за мир (ICAP) и е начело на института по джаз „Thelonious Monk”.

В петото десетилетие на професионалния си живот, Хърби Хенкок се намира там, където всъщност винаги е бил: на първия ред в културните, технологични, бизнес и музикални среди в световен мащаб. В мащабите на планетата.


БИЛЕТИ:


Билетите за концерта на Herbie Hancock ще бъдат на цени

от 30 до 80 лева

и могат да бъдат закупени от:

• БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР НДК
• ОНЛАЙН НА АДРЕС WWW.TICKETPRO.BG
• КАСИТЕ НА ТИКЕТПРО БЪЛГАРИЯ И НЕГОВИТЕ ПАРТНЬОРИ

Wednesday, 18 August 2010

Semiotic school in Bulgaria hits again the coasts of sea and minds!

http://sociosemiotics.net/events/2010/xvi-early-fall-school-semiotics-efss%E2%80%99-2010-%E2%80%9Cimagining-understanding%E2%80%9D

Saturday, 7 August 2010

film semiotics on the web!

http://www.youtube.com/user/FilmSemiotics#g/u

Here you could find short films, created for the Early Fall school of Semiotics for the film prize of EFSS!!!
Coming soon the films from 2010!!!

Sunday, 6 June 2010

AN ENCHANTED EVENING WITH THE IMPRESSIONISTIC PIANO MUSIC


Nayden YOTOFF
Bulgaria

8 of June, 19h.
Tartu Jaani Kirik

Ticket: 25 krones



Nayden Yotov is a pianist and actor from Bulgaria who is in Tartu now, after performing concerts in Bulgaria and Finland.

"He started playing at the age of 5, and soon after he continued to compose
on his own, leaving behind the Academy carrer as "inconsistent, insufficient and irrotating", according to his own words
His music is influenced by the Russian Romance, Impressionism, and Romantic movement characterized by a passionate expression and freedom in form and design in which fantasy, imagination and a quest for adventure play an important part.
Nayden performs always his own compositions, filtered through the uniqueness of the personalities from the audience which results in an enchanted elixir of sounds and feeling."


World music magazine

Contact:

Sihtasutus Tartu Jaani Kirik (Tartu Jaani Church Foundation)
EELK Tartu Ülikooli-Jaani Kogudus (congregation)
Jaani 5
Tartu 51007
Eesti/Estonia

tel./fax: (+372) 7442229
e-mail: tartu.jaani@eelk.ee

Thursday, 27 May 2010

От какво не се спасяваме в "Града на спасението""

Наскоро изрових този текст от архивите си и не без известна носталгия го публикувам тук.

Приятно четене!


Из записки на един идеалист

Наскоро ми се случи да преоткрия думата “есен” в съставния идиом “ранно-есенна”. Тези думи понякога се срещат заедно. Сега те означават приятно изкараните дни в средата на септември, в китното борческо градче – Созопол. Хотелите тук са повече от хората, и заплашват да нагазят всеки момент в морето, но това явно е в реда на нещата и те могат да си го позволят. Видимо за хазяите годината 1989 не се е състояла, а промените в управлението, разбирай и мисленето, някакси, ги е хванала липсата в това забравено от демокрацията местенце.

Известни с традиционното си госто-приимство, гарнирано с екзотиките – “вечерен час”, “- никакви свещи”, “- ще се изгонваме, май!”, “- аз ви видях, как се държите с нас!!!” - Знаем го ний туй предаване, нищо че сме от Созопол – и тука имаме телевизор”. Тези и други подобни бисери на мини-обществото срещу “интелигенцията от София ”, както и ходенето под строй на лекции и леко комсомолизирания характер на провеждане на занятията приличат по-скоро на лента от Чаплинов тип. Както и да е, тук психолозите имат на разположение цял гарнизон от екземпляри за провеждане на дълбинни експерименти от типа на “неврози в детска възраст и други подобни”. Но струва ми се, твърде много време посветих на местните жители, затова преминавам към епи-центъра на темата ми, а именно впечатленията от знаменитата вече “Ранно-есенна школа по семиотика”.
Предвид, че пиша този материал в “късната” част на есента, Ви моля най-учтиво да простите верятностната възможност за приблизително пре-предаване на събитията от този културен феномен , но те, въпреки всичко са от първа ръка. В началото бях силно не-ориентиран в обстановката. Беше ясно, че ще ходим на лекции, ще задаваме умни въпроси, ще се държим прилично, в рамките на допустимото, и ще направим важни културни контакти от международен характер.
Гости на школата и лектори бяха професори от Италия, Германия, Гърция, Швеция и нашата Татковина. Имаше студенти и докторанти, дипломиращи се бакалаври и група професори, които откриха, че може да се полемизира върху плажния дискурс! Видимо за всички беше общото не-удовлетворение от поднесените материали от страна на чуждестранните професори, за разлика от българските им колеги, чиито изследвания се разполагаха в академичния дискурс на: “Откъде идва значението!?” през “Защо говорим с Бога на “ТИ””, “Семиотика и маркетинг”, до – “Контекстуални аспекти на из-казването у пророк Йезекия”.

Лятото е силно в септември, беше казал един испански поет и аз не отстъпвам на йота от това твърдение. Септември на море има заклинателен смисъл, когато тълпите туристи с всякакви цветове на кожата и косата са отшумяващ панаир, а проявите на култ-урен примитивизъм се въргалят в нозете ти, и ти стъпваш върху им без капчица съмнение, и свян от останалите минувачи, които охотно следват примера ти.
Школата по семиотика е такова място, че тук можеш да свършиш и обществено – полезна работа, като например: да заснемеш късометражен филм, да срещнеш стари приятели, които не си виждал от няколко вечности, да се влюбиш поне три пъти, да чуеш на живо оркестър “Карандила”, да покажеш на един /поне/ професор, че това, което той смята за революционно и ново откритие – последен писък на научната мисъл, относно известни произведения на изкуството ти си го чел в малка кнжка, издание на Лувъра от 1965 година... Да не говорим за фундаментално профилираното гледане на винаги актуални теми като общуването на децата с майките им...

Созопол е чудесен в упорството на Стария град да доминира над Новия. Тесните улички, където срещаш подпийнали познати лица, чиито титли не струват и петак в този момент. Да не говорим, че в повечето гостилници не познават босилека, като основна хранителна добавка!!! Но това всичко е в графата “бели кахъри”, защото университетската атмосфера диша предимно в нас, а не навън и тези дребни жестове, или липсата им, не би трябвало да смутят една жадна за знания студентска душа. По принцип такива събития са рядкост в академичния ни живот и винаги е добре, когато ги има. Веднъж появили се, обаче, школи от такъв тип, е редно да работят в посока повишаване на качеството на представяните лекционни материали.

Лично аз, за себе си, получих едно смесено изживяване, принесло ми безчет ползи. Въпреки общото не-сбъдване на предварително високите очаквания, смятам, че школата по семиотика е добро място и в добро време, да преосмислиш основните си приоритети в академичната си кариера и да влееш струя свеж бриз от просторите, ширнали се необятно на три хоризонта – личния, обществения и световния.






София, 15 октомври, 2005 година

Friday, 14 May 2010

Отговор

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=58694

Христос Возкресе! Поздравът е за всички хора по света, не само за християните. Благовестието е предназначено и за ушите на автора на статията "Що за птица е бил Исус?". Очевидно желанието за модно писане, актуални „фешън трендове” и други тенденции със съмнителни качества подтикват подобни "автори" да пълнят колонките на иначе доброто интернет издание на вестник 24 часа. Липсата на елементарни познания в областта на библеистиката и библейската археология не могат да бъдат извинени когато се касае за нееднозначна тема, каквато е евангелската. Имам предвид следните абсурди: „Тази версия избуя с нова сила след филма “Шифърът на Леонардо” по романа на Дан Браун. В него главните герои стигат до разтърсваща истина: Исус е бил женен за разпътната Мария Магдалена и от любовта им се родили деца.” Да се пише за „истина” в романите на Дан Браун е не само несериозно, но и проява на опасно лош вкус. Качеството на подобна литература, както на стилово равнище, така и на достоверност на описваните „факти” отдавна е развенчано от всеки интелигентен и внимателно четящ човек. По нататък: „Съпругата му се е казвала Мария и той е прекарал с нея 7 години. Тя починала и тогава той се е отдал на проповядване.” Нямаме абсолютно никава податка от текстовете на Новия Завет, че Иисус Христос е бил женен или е имал нужда от това да създава семейство. Относно външния вид на Спасителя е посочена някаква усреднена извадка от археологическите данни от онова време, което кара автора да изкаже хипотезата, че през цялата история до ден днешен милиарди хора са тънели в заблуда и така отсече повече от половината световно изкуство с две изречения.
Версиите за внезапното появяване на Христос, вече 30 годишен са наистина много, но всички те не взимат предвид известния на всеки хебраист факт, че в йудейското общество се става „рави”, т.е. „учител” едва след навършване на 30 годишна възраст, преди това мъжът не е имал право да говори пред хора, нито да поучава. Така, „за да се изпълни всяка правда” Спасителят започва проповедническата си дейност според еврейския закон.
Общото впечатление от статията е, че тя мирише лошо на сбирщина от съмнителни тези, популярни в плуралистичното западно консуматорско общество, което е жадно за сензации и за „джобно форматиране” на всяко по-сериозно нещо
Тези имного други неточности, които едно опитно око бързо ще отсее се виждат веднага. Отговорът на тази статия бе написан като желание за моментална реплика, затова не претендира за изчерпателност. Това ще направят по-вещите от мен.

Автор
Найден Йотов

Sunday, 18 April 2010

Raksha Bandhan

Meaning & Significance of Raksha Bandhan

The Meaning of Raksha Bandhan
Relationships are the essence of celebration and it holds true for any Indian festival. Each festival brings the family together which calls for a total festive environment. Raksha Bandhan is a celebration of one such relation - the relation of a brother and a sister. The relation is no where so celebrated as in India. Raksha Bandhan is a festival which celebrates the bond of affection between brothers and sisters. It is a day when the siblings pray for each others' well being and wish for each others' happiness and goodwill.

The name 'Raksha Bandhan' suggests 'a bond of protection'. On this auspicious day, brothers make a promise to their sisters to protect them from all harms and troubles and the sisters pray to God to protect their brother from all evil. The festival falls on the Shravan Purnima which comes generally in the month of August. Sisters tie the silk thread called Rakhi on their brother's wrist and pray for their well being and brothers promise to take care of their sisters.

The Significance
Raksha Bandhan is now considered as a day to celebrate the sacred relation of a brother and a sister. Yet there have been examples in history where in rakhi has just been a raksha or protection. It could be tied by wife, a daughter or mother. The Rishis tied rakhi to the people who came seeking their blessings. The sages tied the sacred thread to themselves to safe guard them from the evil. It is by all means the 'Papa Todak, Punya Pradayak Parva' or the day that bestows boons and end all sins as it is mentioned in the scriptures.

Previously, Rakhi festival encompasses the warmth shared between the siblings but now it goes way beyond it. Some people tie Rakhi to neighbours and close friends signifying a peaceful co-existence of every individual. Rakhi Utsav was first popularized by Rabindranath Tagore to promote the feeling of unity and a commitment to all members of society to protect each other and encourage a harmonious Social life.

In today's scenario, the day has a different perspective. The occasion involves a pledge of life-time practice of moral, cultural and spiritual values. The values and the sentiments attached to the rituals of this festival are worth inculcating by the whole human race, the sentiments of harmony and peaceful coexistence. The festival of Raksha Bandhan assumes all forms of Raksha or protection, of righteousness and destroyer of all sin. The ritual of Rakhi tying has become so important that come what may, brothers and sisters try to visit each other place on this particular day tin order to bring back the oneness of the family, binding the family together in an emotional bond of love.

Importance of Raksha Bandhan

Around mid-August, Hindus all over the world celebrate Raksha bandhan. "Raksha" means protection, and "bandhan" means bound or binding.

In North India, the occasion is popularly called Rakhi, Raksha Bandhan or Rakshaa Bandhan- the tying of an amulet.

In ancient times a woman tied a 'rakshaa' on her husband's wrist to protect him from evil. Gradually this changed; she tied a 'rakshaa' on her brother's right wrist, to protect him from evil influence and those factors which may taint his character, and to strengthen the bond of sibling love between them. On the occasion of Rakshaa Bandhan she visits her brother's home and performs his 'pujan' by applying kumkum and rice grains on his forehead. In return the brother gives her a gift and vows to protect her too. The 'rakhadi' for rakshaa bandhan itself ranges from a coloured cotton string to exquisitely decorated balls of various sizes and materials such as fluffy cotton, 'zari' paper, tinsel, beads and so on.

On Rakshaa Bandhan a second imortance relates to 'Baleva' and our devotion to the Lord. Just as Bali Raja offered devotion to Lord Narayan by sacrificing his kingdom and himself, devotees should endeavor to emulate him. That is the true spirit of Baleva.

Rakshaa bandhan day is important for the priests too, as they tie rakhis on their patrons wrist and in return receive offerings from them. In some parts of the country it is customary to draw figures on the walls of their home and worship them with offerings of vermilion and kheer. The imprints of palms are also put on either side of the entrance and rakhis are stuck on them as part of rakshaa bandhan rituals. Some parts of India also reserve Rakshaa Bandhan day importance for the sacred thread changing ceremony when the young brahmin boys discard the old one and don a new one ritualistically. However, on rakshaa bandhan it is the emotions which are important. The rakshaa bandhan ceremony performed is the symbolic everlasting bond between brothers and sisters that reinforces ties between them even across continents, and it is the one which has the most importance on this auspicious day.

Monday, 12 April 2010

Приятно е, когато те цитират
http://www.stancianegra.com/2008/06/blog-post_18.html

Friday, 5 March 2010

годишнина от

Днес се навършват 9 години от внезапно прекъснатия полет на баща ми - Николай Йотов - артист, режисьор, творец в най-високия смисъл на тази дума, хуманист...

Обичта ми към него е все така силна и непоколебима. Както впрочем и ще бъде до сетния ми дъх.
Уверен съм, че липсва на много хора и те го сещат в този ден, когато сърцето му спря да бие. Нямам друг по-силен спомен в живота си от последните му мигове и надеждата в очите му за още глътка живот.
Рядко мисля, когато пиша каквото и да било. В този случай се опитвам да отхвърля черните мисли - ако, дали, само да..... и все в този порядък - думички, които създават сценарни светове, отделни животи, паралелни реалности...
За творчеството му няма да говоря - то само за себе си е оратор. Мога само да кажа, че в България няма такива режисьори. Който не вярва - да гледа филмите му:
За хора като баща ми - Джим Морисън казва - по-добре да изгоря като факла в миг, отколкото да тлея цял един живот. Е, изгаряйки той остави светла диря в душата ми и ми завеща огромното си сърце, което с всеки удар ме приближава все повече към него.

Monday, 1 March 2010

Ritzos

http://www.public-republic.com/magazine/2010/02/40779.php

Wednesday, 3 February 2010




Колко е важно да бъдеш сериозен


Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”

"Колко е важно да бъдеш сериозен" е пиеса в три действия.
Двамата главни герои попадат в лабиринта на собствените си измислици… и на две млади дами, за да открият след безброй комични перипетии любовта и за да разберат колко е забавно да бъдеш сериозен.

Изпълнена от ученици от 8 и 10 ти клас пиесата придобива нов блясък, допълнен от ентусиазма и очарованието на тяхната възраст. Макар и изобразявайки характери, които са двойно по-големи «малките» актьори ни пренасят в атмосферата на Викторианска Англия с необичайна лекота.

След успешния дебют през 2009 година, сега, „театрално студио Златарски” ни представя обновената версия на пиесата, майсторски прекроена в две действия и едно намигване.

Режисьор-постановчик на пиесата е Найден Йотов, а костюмите и сценографията са дело на Жаклин Антонова – Генкова.

Премиерата ще се състои на осми февруари от (14 30ч), в салона на ЧЕГ "Проф. Васил Златарски".