ИКОНИТЕ
Иконите са образи проникнати с мощ. Те са видимата
репрезентация на процеси, състояния и личности, които могат да бъдат въобразени
и почувствани, но рядко видени. Иконата представлява повече отколкото показва.
Тя е символ на енергии, дейности и присъствия които са активни във въображаемия
свят, но които не могат да бъдат директно демонстрирани. Една от най-мощните
форми на иконата е малка религиозна картина, която осигурява частна молитва и
почитание. Иконата носи силата на Бога и Го прави видим за вярващия.
Иконите предивикват страхопочитание в гледащия,
тъй като артикулират това, което не може да ¢ъде видяно. Тъй като те са
посредници между видяното и невидимото иконите съществуват сами по себе си.
Гледащите отдават на репрезентацията собствена независимост. Резултатът е, че
иконите стават силно убедителни образи, способни да комуникират и убеждават
хората повече отколкото думите някога ще бъдат.
Онези, които знаят това- използват силата на
добре-изработените иконични образи, независимо дали става дума за религиозна,
научна или търговска цел. Иконата е символ, който спечелва и задържа лоялността
на вярващия в него. В религията, верността към деноминацията; в политиката
лоялността към партията и нейния лидер; в търговията към „бранда”. Опасността
при тези икони е, че те изглеждат толкова „истински” и „прости”, че придобиват
характер на недвусмислени факт от природата. Това разбира се, не може да бъде
вярно. Тези образи са мисли на онези, които ги създават.
