лист мастило

Лист мастило...



Жарки думи върху хладна хартия лежат.

И изстиват в сумрака на нашата есен.
Листът хладен е, инак изгаря невнятно.
Страстта е опасна за чужди ръце.

Очите се впускат като ястреб стремглаво.

И жадно попиват пожара внезапен.

Разгорял се за миг върху бялата кожа.

Със черни отсенки, лумнали в плам.

Покоят прогонили, в душата забили стрели.

С кървящи бодили разсипват мечти.

За прежни страдания, мисли, копнежи.

Изкарват със стон на върха, на манежа.

Без капчица свян, попила в черно мастило.

Най-тайния шепот, вика, в себе си скрило.

Потоци безумни от душата извират.

Навън да прелеят стремглаво препират.

Листата не стигат духа да сберат.

Ни теб да опишат, ни да умрат.

Пороците гневни, гордостта и лъжата.

Да изгорим, заедно с теб, семената.

На всичко това, което ни мъчи.

И трови, и дави, и що ни отлъчва.

От светлата длан на Съдбата правдива.

Като феина длан, като на самодива.

Мислите капят една подир друга.

На белия лист и оставят следи.

Там нарцис покълва, тук теменуга.

И помен няма от прежни лъжи.

“Обичам живота”, ръката изписва

И вдига се. Пада. Мастилото свърши.

Перото мълчи.

две сестри

Две сестри, две съдби, две жени тук се спряха

Пред моите взори печални - метежни

И като с мах на колибри прибраха

Сърцето ми, в дипли блажени.



Едната след миг надалеч отлетя,

А другата в мен се загледа

И песен поде и се засмя,

А аз се предадох и погледа сведох



Дъх от бриза световен къдрици разсипа

В утринта млада, в нозете на Орор,

Но ето - и тя безвъзвратно отлита

На юг, към Еолови двори, надолу.



Изчезна с лъчите и таз бледа утрин,

Но новият ден ме изпълни с позлата

И тъй с надежда на рамо и плам поразбуден

Отправих се в поход към нея, в гората.



Пределите дивни омайват със тайни

И мамят без милост странника бледен

Със песен оплитат душата ми страдна

И поглед назад аз хвърлям последен.

Свобода и Воля - философско-религиозен диспут. Лутер и Еразъм

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=8262