две сестри

Две сестри, две съдби, две жени тук се спряха

Пред моите взори печални - метежни

И като с мах на колибри прибраха

Сърцето ми, в дипли блажени.



Едната след миг надалеч отлетя,

А другата в мен се загледа

И песен поде и се засмя,

А аз се предадох и погледа сведох



Дъх от бриза световен къдрици разсипа

В утринта млада, в нозете на Орор,

Но ето - и тя безвъзвратно отлита

На юг, към Еолови двори, надолу.



Изчезна с лъчите и таз бледа утрин,

Но новият ден ме изпълни с позлата

И тъй с надежда на рамо и плам поразбуден

Отправих се в поход към нея, в гората.



Пределите дивни омайват със тайни

И мамят без милост странника бледен

Със песен оплитат душата ми страдна

И поглед назад аз хвърлям последен.