Semiotic school in Bulgaria hits again the coasts of sea and minds!

http://sociosemiotics.net/events/2010/xvi-early-fall-school-semiotics-efss%E2%80%99-2010-%E2%80%9Cimagining-understanding%E2%80%9D

film semiotics on the web!

http://www.youtube.com/user/FilmSemiotics#g/u

Here you could find short films, created for the Early Fall school of Semiotics for the film prize of EFSS!!!
Coming soon the films from 2010!!!

Земя на заем

http://www.zemianazaem.com

Enchanted evening with Nayden Yotov

Kultuuriaken: Event: An Enchanted Evening with the Impressionistic Piano Music by Nayden Yotoff (Bulgaria)

Kultuuriaken: Event: An Enchanted Evening with the Impressionistic Piano Music by Nayden Yotoff (Bulgaria)

AN ENCHANTED EVENING WITH THE IMPRESSIONISTIC PIANO MUSIC

Nayden YOTOFF
Bulgaria

8 of June, 19h.
Tartu Jaani Kirik

Ticket: 25 krones



Nayden Yotov is a pianist and actor from Bulgaria who is in Tartu now, after performing concerts in Bulgaria and Finland.

"He started playing at the age of 5, and soon after he continued to compose
on his own, leaving behind the Academy carrer as "inconsistent, insufficient and irrotating", according to his own words
His music is influenced by the Russian Romance, Impressionism, and Romantic movement characterized by a passionate expression and freedom in form and design in which fantasy, imagination and a quest for adventure play an important part.
Nayden performs always his own compositions, filtered through the uniqueness of the personalities from the audience which results in an enchanted elixir of sounds and feeling."


World music magazine

Contact:

Sihtasutus Tartu Jaani Kirik (Tartu Jaani Church Foundation)
EELK Tartu Ülikooli-Jaani Kogudus (congregation)
Jaani 5
Tartu 51007
Eesti/Estonia

tel./fax: (+372) 7442229
e-mail: tartu.jaani@eelk.ee

От какво не се спасяваме в "Града на спасението""

Наскоро изрових този текст от архивите си и не без известна носталгия го публикувам тук.

Приятно четене!


Из записки на един идеалист

Наскоро ми се случи да преоткрия думата “есен” в съставния идиом “ранно-есенна”. Тези думи понякога се срещат заедно. Сега те означават приятно изкараните дни в средата на септември, в китното борческо градче – Созопол. Хотелите тук са повече от хората, и заплашват да нагазят всеки момент в морето, но това явно е в реда на нещата и те могат да си го позволят. Видимо за хазяите годината 1989 не се е състояла, а промените в управлението, разбирай и мисленето, някакси, ги е хванала липсата в това забравено от демокрацията местенце.

Известни с традиционното си госто-приимство, гарнирано с екзотиките – “вечерен час”, “- никакви свещи”, “- ще се изгонваме, май!”, “- аз ви видях, как се държите с нас!!!” - Знаем го ний туй предаване, нищо че сме от Созопол – и тука имаме телевизор”. Тези и други подобни бисери на мини-обществото срещу “интелигенцията от София ”, както и ходенето под строй на лекции и леко комсомолизирания характер на провеждане на занятията приличат по-скоро на лента от Чаплинов тип. Както и да е, тук психолозите имат на разположение цял гарнизон от екземпляри за провеждане на дълбинни експерименти от типа на “неврози в детска възраст и други подобни”. Но струва ми се, твърде много време посветих на местните жители, затова преминавам към епи-центъра на темата ми, а именно впечатленията от знаменитата вече “Ранно-есенна школа по семиотика”.
Предвид, че пиша този материал в “късната” част на есента, Ви моля най-учтиво да простите верятностната възможност за приблизително пре-предаване на събитията от този културен феномен , но те, въпреки всичко са от първа ръка. В началото бях силно не-ориентиран в обстановката. Беше ясно, че ще ходим на лекции, ще задаваме умни въпроси, ще се държим прилично, в рамките на допустимото, и ще направим важни културни контакти от международен характер.
Гости на школата и лектори бяха професори от Италия, Германия, Гърция, Швеция и нашата Татковина. Имаше студенти и докторанти, дипломиращи се бакалаври и група професори, които откриха, че може да се полемизира върху плажния дискурс! Видимо за всички беше общото не-удовлетворение от поднесените материали от страна на чуждестранните професори, за разлика от българските им колеги, чиито изследвания се разполагаха в академичния дискурс на: “Откъде идва значението!?” през “Защо говорим с Бога на “ТИ””, “Семиотика и маркетинг”, до – “Контекстуални аспекти на из-казването у пророк Йезекия”.

Лятото е силно в септември, беше казал един испански поет и аз не отстъпвам на йота от това твърдение. Септември на море има заклинателен смисъл, когато тълпите туристи с всякакви цветове на кожата и косата са отшумяващ панаир, а проявите на култ-урен примитивизъм се въргалят в нозете ти, и ти стъпваш върху им без капчица съмнение, и свян от останалите минувачи, които охотно следват примера ти.
Школата по семиотика е такова място, че тук можеш да свършиш и обществено – полезна работа, като например: да заснемеш късометражен филм, да срещнеш стари приятели, които не си виждал от няколко вечности, да се влюбиш поне три пъти, да чуеш на живо оркестър “Карандила”, да покажеш на един /поне/ професор, че това, което той смята за революционно и ново откритие – последен писък на научната мисъл, относно известни произведения на изкуството ти си го чел в малка кнжка, издание на Лувъра от 1965 година... Да не говорим за фундаментално профилираното гледане на винаги актуални теми като общуването на децата с майките им...

Созопол е чудесен в упорството на Стария град да доминира над Новия. Тесните улички, където срещаш подпийнали познати лица, чиито титли не струват и петак в този момент. Да не говорим, че в повечето гостилници не познават босилека, като основна хранителна добавка!!! Но това всичко е в графата “бели кахъри”, защото университетската атмосфера диша предимно в нас, а не навън и тези дребни жестове, или липсата им, не би трябвало да смутят една жадна за знания студентска душа. По принцип такива събития са рядкост в академичния ни живот и винаги е добре, когато ги има. Веднъж появили се, обаче, школи от такъв тип, е редно да работят в посока повишаване на качеството на представяните лекционни материали.

Лично аз, за себе си, получих едно смесено изживяване, принесло ми безчет ползи. Въпреки общото не-сбъдване на предварително високите очаквания, смятам, че школата по семиотика е добро място и в добро време, да преосмислиш основните си приоритети в академичната си кариера и да влееш струя свеж бриз от просторите, ширнали се необятно на три хоризонта – личния, обществения и световния.






София, 15 октомври, 2005 година

Important links for semiotic readings and profiles

http://carbon.cudenver.edu/~mryder/itc_data/semiotics.html

let`s dance?

Отговор

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=58694

Христос Возкресе! Поздравът е за всички хора по света, не само за християните. Благовестието е предназначено и за ушите на автора на статията "Що за птица е бил Исус?". Очевидно желанието за модно писане, актуални „фешън трендове” и други тенденции със съмнителни качества подтикват подобни "автори" да пълнят колонките на иначе доброто интернет издание на вестник 24 часа. Липсата на елементарни познания в областта на библеистиката и библейската археология не могат да бъдат извинени когато се касае за нееднозначна тема, каквато е евангелската. Имам предвид следните абсурди: „Тази версия избуя с нова сила след филма “Шифърът на Леонардо” по романа на Дан Браун. В него главните герои стигат до разтърсваща истина: Исус е бил женен за разпътната Мария Магдалена и от любовта им се родили деца.” Да се пише за „истина” в романите на Дан Браун е не само несериозно, но и проява на опасно лош вкус. Качеството на подобна литература, както на стилово равнище, така и на достоверност на описваните „факти” отдавна е развенчано от всеки интелигентен и внимателно четящ човек. По нататък: „Съпругата му се е казвала Мария и той е прекарал с нея 7 години. Тя починала и тогава той се е отдал на проповядване.” Нямаме абсолютно никава податка от текстовете на Новия Завет, че Иисус Христос е бил женен или е имал нужда от това да създава семейство. Относно външния вид на Спасителя е посочена някаква усреднена извадка от археологическите данни от онова време, което кара автора да изкаже хипотезата, че през цялата история до ден днешен милиарди хора са тънели в заблуда и така отсече повече от половината световно изкуство с две изречения.
Версиите за внезапното появяване на Христос, вече 30 годишен са наистина много, но всички те не взимат предвид известния на всеки хебраист факт, че в йудейското общество се става „рави”, т.е. „учител” едва след навършване на 30 годишна възраст, преди това мъжът не е имал право да говори пред хора, нито да поучава. Така, „за да се изпълни всяка правда” Спасителят започва проповедническата си дейност според еврейския закон.
Общото впечатление от статията е, че тя мирише лошо на сбирщина от съмнителни тези, популярни в плуралистичното западно консуматорско общество, което е жадно за сензации и за „джобно форматиране” на всяко по-сериозно нещо
Тези имного други неточности, които едно опитно око бързо ще отсее се виждат веднага. Отговорът на тази статия бе написан като желание за моментална реплика, затова не претендира за изчерпателност. Това ще направят по-вещите от мен.

Автор
Найден Йотов