Al Jazeera English - Europe - Ash cloud hangs over Iceland farms

Al Jazeera English - Europe - Ash cloud hangs over Iceland farms

Raksha Bandhan

Meaning & Significance of Raksha Bandhan

The Meaning of Raksha Bandhan
Relationships are the essence of celebration and it holds true for any Indian festival. Each festival brings the family together which calls for a total festive environment. Raksha Bandhan is a celebration of one such relation - the relation of a brother and a sister. The relation is no where so celebrated as in India. Raksha Bandhan is a festival which celebrates the bond of affection between brothers and sisters. It is a day when the siblings pray for each others' well being and wish for each others' happiness and goodwill.

The name 'Raksha Bandhan' suggests 'a bond of protection'. On this auspicious day, brothers make a promise to their sisters to protect them from all harms and troubles and the sisters pray to God to protect their brother from all evil. The festival falls on the Shravan Purnima which comes generally in the month of August. Sisters tie the silk thread called Rakhi on their brother's wrist and pray for their well being and brothers promise to take care of their sisters.

The Significance
Raksha Bandhan is now considered as a day to celebrate the sacred relation of a brother and a sister. Yet there have been examples in history where in rakhi has just been a raksha or protection. It could be tied by wife, a daughter or mother. The Rishis tied rakhi to the people who came seeking their blessings. The sages tied the sacred thread to themselves to safe guard them from the evil. It is by all means the 'Papa Todak, Punya Pradayak Parva' or the day that bestows boons and end all sins as it is mentioned in the scriptures.

Previously, Rakhi festival encompasses the warmth shared between the siblings but now it goes way beyond it. Some people tie Rakhi to neighbours and close friends signifying a peaceful co-existence of every individual. Rakhi Utsav was first popularized by Rabindranath Tagore to promote the feeling of unity and a commitment to all members of society to protect each other and encourage a harmonious Social life.

In today's scenario, the day has a different perspective. The occasion involves a pledge of life-time practice of moral, cultural and spiritual values. The values and the sentiments attached to the rituals of this festival are worth inculcating by the whole human race, the sentiments of harmony and peaceful coexistence. The festival of Raksha Bandhan assumes all forms of Raksha or protection, of righteousness and destroyer of all sin. The ritual of Rakhi tying has become so important that come what may, brothers and sisters try to visit each other place on this particular day tin order to bring back the oneness of the family, binding the family together in an emotional bond of love.

Importance of Raksha Bandhan

Around mid-August, Hindus all over the world celebrate Raksha bandhan. "Raksha" means protection, and "bandhan" means bound or binding.

In North India, the occasion is popularly called Rakhi, Raksha Bandhan or Rakshaa Bandhan- the tying of an amulet.

In ancient times a woman tied a 'rakshaa' on her husband's wrist to protect him from evil. Gradually this changed; she tied a 'rakshaa' on her brother's right wrist, to protect him from evil influence and those factors which may taint his character, and to strengthen the bond of sibling love between them. On the occasion of Rakshaa Bandhan she visits her brother's home and performs his 'pujan' by applying kumkum and rice grains on his forehead. In return the brother gives her a gift and vows to protect her too. The 'rakhadi' for rakshaa bandhan itself ranges from a coloured cotton string to exquisitely decorated balls of various sizes and materials such as fluffy cotton, 'zari' paper, tinsel, beads and so on.

On Rakshaa Bandhan a second imortance relates to 'Baleva' and our devotion to the Lord. Just as Bali Raja offered devotion to Lord Narayan by sacrificing his kingdom and himself, devotees should endeavor to emulate him. That is the true spirit of Baleva.

Rakshaa bandhan day is important for the priests too, as they tie rakhis on their patrons wrist and in return receive offerings from them. In some parts of the country it is customary to draw figures on the walls of their home and worship them with offerings of vermilion and kheer. The imprints of palms are also put on either side of the entrance and rakhis are stuck on them as part of rakshaa bandhan rituals. Some parts of India also reserve Rakshaa Bandhan day importance for the sacred thread changing ceremony when the young brahmin boys discard the old one and don a new one ritualistically. However, on rakshaa bandhan it is the emotions which are important. The rakshaa bandhan ceremony performed is the symbolic everlasting bond between brothers and sisters that reinforces ties between them even across continents, and it is the one which has the most importance on this auspicious day.

Приятно е, когато те цитират
http://www.stancianegra.com/2008/06/blog-post_18.html

годишнина от

Днес се навършват 9 години от внезапно прекъснатия полет на баща ми - Николай Йотов - артист, режисьор, творец в най-високия смисъл на тази дума, хуманист...

Обичта ми към него е все така силна и непоколебима. Както впрочем и ще бъде до сетния ми дъх.
Уверен съм, че липсва на много хора и те го сещат в този ден, когато сърцето му спря да бие. Нямам друг по-силен спомен в живота си от последните му мигове и надеждата в очите му за още глътка живот.
Рядко мисля, когато пиша каквото и да било. В този случай се опитвам да отхвърля черните мисли - ако, дали, само да..... и все в този порядък - думички, които създават сценарни светове, отделни животи, паралелни реалности...
За творчеството му няма да говоря - то само за себе си е оратор. Мога само да кажа, че в България няма такива режисьори. Който не вярва - да гледа филмите му:
За хора като баща ми - Джим Морисън казва - по-добре да изгоря като факла в миг, отколкото да тлея цял един живот. Е, изгаряйки той остави светла диря в душата ми и ми завеща огромното си сърце, което с всеки удар ме приближава все повече към него.

travelling the world

visited 16 states (7.11%)
Create your own visited map of The World

Ritzos

http://www.public-republic.com/magazine/2010/02/40779.php

Колко е важно да бъдеш сериозен


Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”

"Колко е важно да бъдеш сериозен" е пиеса в три действия.
Двамата главни герои попадат в лабиринта на собствените си измислици… и на две млади дами, за да открият след безброй комични перипетии любовта и за да разберат колко е забавно да бъдеш сериозен.

Изпълнена от ученици от 8 и 10 ти клас пиесата придобива нов блясък, допълнен от ентусиазма и очарованието на тяхната възраст. Макар и изобразявайки характери, които са двойно по-големи «малките» актьори ни пренасят в атмосферата на Викторианска Англия с необичайна лекота.

След успешния дебют през 2009 година, сега, „театрално студио Златарски” ни представя обновената версия на пиесата, майсторски прекроена в две действия и едно намигване.

Режисьор-постановчик на пиесата е Найден Йотов, а костюмите и сценографията са дело на Жаклин Антонова – Генкова.

Премиерата ще се състои на осми февруари от (14 30ч), в салона на ЧЕГ "Проф. Васил Златарски".

За творението и спасението

За Творението и Спасението

Митр. Антоний БЛУМ



гл. 9 на Евангелието от св. Йоан за Слепородения.

Човекът бил сляп, така се родил. За него не съществувало нищо освен вътрешната тъмнина и мъката, че е чужд на непостижимия за него свят. И ето, Господ Иисус Христос пристъпва към него и го пита желае ли изцерение... Как копнеел той за това, да стане жива частица от прекрасния живот! И Христос го изцерява! За какво се отворили очите на Слепородения? Какво срещнал погледът му? Лика на въплътения Бог, Христос Спасителя, Живия Бог, станал Богочовек. И какво прочел прогледналият върху това лице? Безкрайно милосърдие, състрадание, ласка, любов Божия в погледа, срещнал неговия поглед.

Това се е случило във вече падналия, изроден свят; как ли се е чувствала всяка твар, възникваща от небитието, навлизаща в ненарушената с нищо хармония на създадения свят, срещайки се лице в лице с Живия Бог и с непорочната, съвършена, още сияеща невинност и красота на творението?...

В известен смисъл и ние се раждаме така. Той очаква всекиго от нас, във всекиго от нас вярва, на всекиго от нас възлага Своята надежда. Всеки от нас се ражда, защото преди това Бог го е обикнал, оценил, видял е смисъл в това и той да стане част от мирозданието. Има мигове, когато ние на зрели години улавяме нещо от великото чудо на срещата лице в Лице. Това става в моменти, когато някой внезапно забележи и води не това, което улавя плъзгащият се по лицето поглед, който после отминава, а по-истинското; когато види загрижен, любящ взор, който сам му се открива като разбиране, като любов, като признание на нашето същество, разбиране и признание за ценността на другия. Това се случва, когато някой обикне с онази изключителна любов, която понякога свързва двама души. Случва се често - о, вихър на мигновението! - двама души ненадейно да се познаят един другиго, хора, които до този момент са си били съвършено чужди, не са се забелязвали, изведнъж се намират с поглед, откриват със собствените си очи, че и друг може да надникне в глъбините на душата им, а и те самите могат да прозрат другата душа. Това се случва в трагични моменти от живота. Колко често е ставало така във време на война, когато съвършено чужд човек се склони над ранен, над умиращ. В един миг войната е забравена, изчезват националност, интереси, политика, остава единствено човекът, с неговия почти неосъзнат човешки порив: не умирай, о, как бих дал и душата си, за да те върна към живота!...

Затова и на нас е познато чудото на Срещата, която е първият миг на мирозданието. И ние сме длъжни да се научим да продължаваме това чудо, да го продължаваме през целия си живот по отношение на всички хора, до които се докосваме. Длъжни сме да се научим да виждаме човека, да го разбираме. Длъжни сме да се научим да го виждаме не по отношение на себе си и да чуваме думите му не отнасящи се до нас, а по отношение на самия него, да признаем неговото право на самобитност, на лично, независимо от нас, драматично и славно съществуване. Колко рядко всъщност ние успяваме да се чуем, а това е безценен дар от Бога - да срещнеш човек, способен да забравя грижите си, човек, който не напомня непрекъснато за себе си, не бърза за никъде, не се затваря в своите мисли, благоговейно и трепетно слуша. Слуша и откривайки душата си за говорещия, откривайки душата си пред Бога, такъв човек става сякаш отворена врата, чрез която общуваме с вечността, с Бога, с онази любов, която превишава всички човешки възможности. Това не е така лесно, защото трябва да се научим да чуваме човешката душа. А не го правим, защото ни е страх от онова, което ще видим, или ни е страх от това, което ще чуем.

Толкова е просто да си повърхностно свързан с човека и толкова лесно е да разрушиш такава връзка, а така страшно е да се обвържеш с чуждата мъка навеки. Ако веднъж само чуехме измъчената душа, ако веднъж само погледнехме в човешките очи, където живее цялата човешка мъка, надеждата, цялата радост от живота, всичко - вече не ще можем да се оттеглим, а ние се боим от това. Боим се да приемем другия безрезервно и завинаги, да откликнем изцяло на неговата душа, дори ако той ни е измъчил и с болката си е разстроил душата и живота ни. Това е духовен подвиг, защото трябва да подтиснем у себе си всичко онова, което служи като преграда между нас и брата, ближния, човека. Мъчително е, защото има моменти, когато ни се иска с все сила да се изтръгнем от неговия плен, но трябва да останем верни, да продължим да бъдем верни. В началото ни спасява незнанието, после само верността може да ни спаси.

Ако трябва да определим някаква основна черта на християнския Бог, то можем да кажем, както Той Сам е казал за Себе Си чрез Своите пророци, че е верен - верен до край, верен до кръстна смърт. Извиквайки от небитието всеки един то нас, Той ни даде свобода, защото без нея любовта не би съществувала. Човек трябва да е свободен да отхвърли или да приеме, да се открие за ближния, а чрез него и за Бога, или да се затвори в себе си.

И ето че Бог, Който е живата Любов, Който отдава Себе Си за нас, ни казва: Все пак, ти си свободен да не Ме приемеш. Той не постъпва като нас, хората. Огорчени и обидени, ние се отдръпваме, но не и Бог. Той остава верен. Бог създал мирозданието, където властвала абсолютната хармония, но то рухнало - рухнало заради ангелския грях, рухнало заради човешкия грях - и какво? Бог не произнесъл съд, не се отвърнал, само Неговата любов - ликуваща радост - се превърнала в кръстно страдание. Това е същата любов, само че сега по тялото на въплътения Бог личат следи от гвоздеи, копие, трънен венец, сега Той е с кръст върху раменете.

Митр. Антоний БЛУМ

ЦВ, бр. 6, 1998

google translate tool

PhD - what animal is that?

PhD :

Pretty Hard Deal
Poor Hungry Desperate
Patience Harassment Donkey-work
Passed High-school with Difficulty
Permanent Head Damage
Possibly Hard to Describe
Potato Highly Defected
Paid HoliDays
Peacefully Hibernating Donkey
Perfect Husband Discovery
Person Hard to Describe
Professorship? hah! Dream on!
Please hire. Desperate.
Physiologically Deficient
Pour him (or her) a Drink
Philosophically Disturbed
Pathetically hopeless Dweeb
Probably heavily in Debt
Parents have Doubts
Professors had Doubts
Pheromone Deprived
Probably hard to Describe
Patiently headed Downhill…
Pulsating heaving Disaster?
Pretty homely Dork
Potential heavy Drinker